За олимпийците и техните фенове

Емилиян Онуфриев

Броени часове след края на поредните Олимпийски игри баналната фраза е, че "е време за равносметки". В тях обаче представянето на българските олимпийци няма място. Защото нито ни изненадаха приятно, нито ни разочароваха чак толкова много.

Спортистът е видимата част на системата. Онзи, който в рамките на някакви минути или броени часове, особено на състезание от подобен ранг, трябва да сложи венеца на усилията - свои и чужди, с добро представяне.

Какво имаме като успехи от Зимни игри? Олимпийска титла и още няколко медала, зад които стоят едва три спорта - биатлон, ски бягане и шорттрек. Първите два бяха представени много сериозно и в Пьончан - с над 10 състезатели. Което трябва да ни даде насоката на погледа в бъдеще.

Сега всеки да се замисли как гледа състезанията. Като зрител или като фен? Защото разликата е сериозна. През зимата изпращаме състезатели, които не познаваме достатъчно, защото спортът през този сезон у нас се свежда до чакане на опашки за лифт и след това пързаляне със ски. И уж много хора се спускат по пистите, но положението е като в колоезденето - караме, но не можем да изпратим състезател на световно първенство.

В този случай какво можем да очакваме и на какво основание? Красимир Анев и Владимир Илиев имат добри изяви, Антония Григорова покори Ком-Емине, а Радослав Янков и Александра Жекова записват някакви успехи в световните купи. Зографски скача редовно с променлив успех. Но не са звезди от ранга на Григор Димитров, който ангажира вниманието на всички, независимо дали го подкрепят или не. Въпреки че и те като него са кажи речи единствените в България в своя спорт. И в какво точно са виновни, че нямат нормална конкуренция? А конкуренцията има вина - че я няма. Просто няма кой да я създаде.

Но в крайна сметка тези спортисти имат своите горещи фенове, макар и единици. Често те са на високи ръководни постове и с един евентуален успех имат възможността да извадят безкрайния, но на практика неособено полезен списък с "постижения" в името на родния спорт.

Същия, който е разбит от интереси и откровено недобри намерения, които заедно с чистата любов към него все пак съставят някаква поносима ситуация, в която записваме успехи.

Но думата ми е за зимата.

Помните ли онези безсмислени, предизборни стадиони, построени на места, в които дори не се развива футбол, а потенциалните фенове бяха баби и дядовци, ангажирани с далеч по-важни проблеми от спортуването. Оцеляване например. Всеки един от тях струваше между 4 и 5 млн. лв, които "Дадени от Европа", пак косвено бъркаха в нашия джоб. Средствата бяха по програмата за развитие на селските райони. Българското село се огъва от потресаващи проблеми, чието решение бе намерено "от раз" - със спорт и по-специално футбол.

Но вместо да се дадат 5 млн. лв за стадион, не можеше ли да се направят две писти за ски бягане? Пак край някое село, моля ви се... Това няма ли да развие района по желязната футболна логика? Ски бягане или пък биатлон. Нали в това сме "най-силни". Или пък писта за сноуборд, шанца или улей? О, забравих - щяха да се намесят "природозащитниците", а преди избори не е удобно да влизаме в проблеми.

Иначе според въпросната програма възможности е имало. Явно обаче не и желание. Текстовете от нея са достъпни и не са въпрос на интерпретация. Изваждам само това:

8.2.5.3.1.2. Вид подкрепа - Grants
• Изграждане, реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на спортна инфраструктура

• Реконструкция, ремонт, оборудване и/или обзавеждане на общинска образователна инфраструктура с местно значение в селските райони, включително изграждане на открита и/или закрита спортна инфраструктура в нея.

Между другото - думата "стадион" я няма нито веднъж в документа.

ДОЧЕТЕТЕ - ТУК