И отново - пожалете олимпийците!

На 11 август 2016 г. няколко дни след старта на летните олимпийски игри в Рио в. "Труд" публикува следния материал със заглавие "Пожалете олимпийците 2". Той е трети по темата от 2014-а към онзи момент и втори с това заглавие след текст, излязъл месец преди зимните игри в Сочи. Сега го предлагам отново на вашето внимание без да е променена и една буква от олимпийското лято на 2016-а. Защото и в тогавашния му вид е абсолютно актуален и днес.

В началото на 2014 г. в. "Труд" публикува два материала със заглавия "Пожалете олимпийците" и "Въпроси вместо отговори". Поводът за тях тогава бе обществената настройка за "слабото" представяне на родните спортисти на олимпийските игри в Сочи.

В материала "Пожалете олимпийците" от 7 януари 2014 г. има следния пасаж: "Както я е подкарал българският спорт с двете си медалчета (без титла) от Лондон 2012 и с петото място на Александра Жекова, което е със стойността на отличие от Сочи 2014, нищо чудно в Рио след две години да останем пълно капо. Но за това олимпийците ще са най-малко виновни."

Отново доста българи вече са настроени негативно срещу олимпийците. Не печелели медали, но харчели народна пара. Подобна ситуация в обществото не е трудно да се прогнозира след или още по средата на последните 5-6 олимпийски игри, без значение зимни или летни. Така е и сега.

Сякаш вече не е ясно, че елитният български спорт го има само от време на време. И то ако по оста "спортист - треньор - клуб - федерация" няма засечки. И ако в клубовете се работи целенасочено, а не само за таксите на подрастващите. Ако има и мениджър по веригата, който да осигурява средства от спонсори. И ако държавната подкрепа дойде точно на място и навреме.

Не важи старата песен за липсата на спортни бази. Защото не е вярна. Като цяло у нас вече има хубави зали, арени и стадиони. Проблемът е, че клубовете, които по дефиниция трябва да правят спорта, често нямат възможност да получават достъп до същата тази скъпа база, за чието ползване резонно се искат и сериозни наеми.

Преди да започнем да пресмятаме колко е струвала подготовката на олимпийците от бюджета на Министерството на младежта и спорта, трябва да се кажат няколко неща.

Отдавна настана времето, в което и самото участие на олимпийски игри вече е доста сериозен успех. На практика квалификациите за игрите вече не са само увертюра, а сериозна част от голямото състезание. Това е така, защото конкуренцията в световния спорт главоломно расте. Затова достигането до игрите е все по-трудно, но у нас продължаваме да въздишаме по миналото ,без да искаме да видим настоящето. И много странно въпреки хала ни отново искаме да сме на върха на спортния свят. И когато това не става, виновни най-вече са олимпийците.

Игрите в Рио още не са преполовени. Предстои участието на боксьори, борци, гимнастички, бадминтонистки, лекоатлети… Това, че досега нещата не се получиха в преследването на заветния медал при гребци, стрелци, фехтовач, плувци, колоездач и т.н., съвсем не прави родните участници в Рио по-малко олимпийци или по-малко спортисти. Всички са тренирали упорито, за да гонят олимпийската си мечта.

Пълния текст в BGsprint.com - TУК