Цветелина Кирилова: Kюстендил и Бърно са най-хубавите градове в света

Наскоро националната рекордьорка на 1000 м и полуфиалистка на 400 м с препятствия от олимпиадата в Пекин 2008 - Цветелина Кирилова сподели в тв интервю, че свързва родния си град Кюстендил с чешкия град Бърно и за нея това са най-хубавите градове в света.

Ето защо тя прави този паралел:

„Кюстендил е на път да стане международен атлетически център, а чешкият град Бърно от няколко години организира Европейски игри за деца под 16, в които участваха над 3000 деца. Организацията на кмета на Бърно с местния атлетически клуб беше безупречна, а разкошната атлетическа база беше сред природата, както е и стадион „Осогово“ в Кюстендил.

В Бърно ние имахме силно българско присъствие. 13-годишната Явора Кръстева стана вицешампионка с щафета 4 по 60 м и финалистка на 150 м от 154 деца от 24 страни“, разказва гордата й майка.

_{С част от момичетата, които представяха България в Бърно.}

Двете се състезаваха и станаха шампионки във възрастовите си групи на международния крос „Скалите“ в гр. Белоградчик. Какво е чувството?

„Явора ме изненада, че финишира първа на под 14 и под 16 г., а аз бях подкрепяна от семейството си и чувството бе удовлетворение и наслада, за което съм благодарна на организаторите, които истински обичат атлетиката. Създадоха прекрасна атмосфера, усмихнати деца и хора на всякъде, природата бе специален дар за всички, тъй като Белоградчик е единствен по рода си. Нямаше претупване, нямаше отбиване на номера и фалш. Такъв беше и кросът в Кюстендил. Би било добре да има повече състезания в повече български градове, за да може елитните атлети да развиват формата си, а начинаещите да се запознават и да популяризират спортния дух на градовете си. Това е здравословният и професионален път.

_{С дъщеря си Явора като победителки на крос "Скалите".}

Ще използвам интервюто да благодаря и в същото време да се извиня на кмета на град Кюстендил инж. Огнян Атанасов, на зам. кмета Иванчов, директора на спортното училище Каролина Грозданова, зам. министъра на ММС, длъжностните лица и гости за някои пропуски в организацията като това, че не успях да настаня всички на удобно и сухо място и кетерингът не стигна до всички тях“, коментира Кирилова.

Разкажи ни от кога започна в Кюстендил да организираш състезания, тренировки и от кога си треньор.

„От 2013 г., когато основах лекоатлетическия си клуб Цвети Кирилова-Кюстендил.През 1994 г. напуснах родния си град и 2014 г. се завърнах като треньор. Не заварих нито едно дете на бетонения стадион „Осогово“. Тогава реших, че нещо трябва да се направи!

На първото състезание събрах около 30-40 деца. Ходех по училищата, където срещнах деца с родители и им препоръчвах да спортуват и да се състезават и така стъпка по стъпка всяка година се увеличаваха и стигнахме до над 400 деца на състезание. Започнах с най различни дисциплини от 100 м, 200 м, 400, 5000,10 000 до маратон, който в последствие заменихме с 10 000 м,  тъй като състезателите се оплакаха от тежкия терен и голяма денивелация. Заради слабото участие и интерес към маратона на града, се наложи да сменим дистанцията. Антон Бонов от БФЛА обяви на пресконференцията 300 участника, а в действителност се заявиха и участваха едва 37“, не скри разочарованието си атлетката.

_{Цвети дава старт на кроса в Кюстендил}

Дали нейното име работи за Кюстендил и как, всъщност, успява да маневрира между София и Кюстендил?

„Докато бях състезателка и тренирахме 7-8 години заедно с Ивет Лалова и останалите изявени спортисти, се питахме какво ще правим след състезателната си кариера. Винаги знаех, че ще работя с деца. Не съм разчитала на името, а на коректността, практическите и теоретични умения. В последствие станах треньор на републикански, балкански, европейски, световни и олимпийски шампионки в различни спортове. Това е огромното удовлетворение, което изпитвам след края на състезателната ми кариера.

Сегашният инструктор към клуба ми - Румена Никова, учеше начална педагогика и не можеше да започне, обучавах я практически през цялото време и благодарение на проф. Карабиберов, който я доусъвършенства в кондиционните тренировки и към днешна дата се справя отлично, с много любов, има взаимственост с децата и те много я обичат.Справях се с лични средства да лицензирам клуба, плащах членския внос към БФЛА, екипите и разходите по състезания не съм позволявала да плащат атлетите.

След работа бързах за Кюстендил и уикендите минаваха в тренировки и така до момента, след 7-8 г. от създаването му, клубът спечели първата си национална титла на 400 м чрез Никол Стамболийска, следваха медали от щафети на 4 по 100 м,  4 по 400 м и т.н.

_{Базата в Бърно, която така впечатлила Цветелина Кирилова и я накарала да прави паралела с родния Кюстендил.}

Децата се увеличаваха и се наложи да потърся специалист, но за съжаление това се оказа трудна мисия в малките градове. Най-добрите ни кадри напускат България или са поели спортния път в столицата. Говорих с Огнян Огнянов, завършил НСА бакалавър, и му доверих децата си. Поиска заплащане, но на този етап не успях да осигуря заплата, започна да взима такси от родителите на децата за себе си. Клубът не разполагаше с никакви средства, няма спонсори, но когато излезнаха програмите към ММС започнах да кандидатствам и ми одобряваха всеки проект.  Облекчих пътуването си, Румена Никова започваше като млад инструктор към клуба. Очаквах Огнян да я въведе към работата, но той не пожела. 

Държах до определена възраст децата да играят подвижни игри, защото неусетно в играта полагат максимални усилия и развиват най-важното качество - бързината, бърза реакция, взривна сила по естествен път. Бях против силата с щанга и тежести, а препоръчвах само ластици и собствена тежест до 16 г. и за да избегнем всякакъв вид контузии. Имахме разногласие относно методиката. Той си позволи да наговаря децата по време на тренировка да преминат с него в другия клуб, в който имаше 1 дете.

Случайно разбирам от един татко, че детето му е плакало на сън, че клубът „Цвети Кирилова“ е много страшен и,че ще го открадне, а той си е в този клуб и ми потърси обяснение. Тогава разбрах Огнян какво е замислил. Този подход никак не допадна на таткото, който си спря детето от атлетика, други останаха, няколко се преместиха. Момчето сега е голямо и за щастие не е спрял със спорта, но е заместил атлетиката с плуване. Странни похвати и за 11-годишно момиче, изгонена пред останалите деца, защото майка му ми е била приятелка и да не издава какво се случва в моята група, представете си. Сега това момиче е на 19 г. и е студентка в Медицински университет.

За нищо не съжалявам, всеки човек избира съзнателно по кой път да върви. За мен е важно и е задължение както към „служебните деца“, но и към тези, които съм родила, да им показвам правилния тренировъчен процес, да съм пример за тях, да ги уча на чест, достойнство, човечност, да ги държа далеч от злословене, празни и отровни приказки.

Единадесета година съм треньор на атлети и не съм си позволила някой да си тръгне тъжен от тренировка“, категорична е Цветелина Кирилова.