Саръбоюков след медала: Лаком съм и искам повече

Разговаряме с Божидар Саръбоюков непосредствено след награждаването му на специалната изнесена извън стадион „Александър“ сцена след бронза му от европейския шампионат в Бирмингам. Церемонията се забави с около половин час заради подадената от българската делегация контестация за четвъртия опит на Божидар. Макар и изморен и физически, и психически той стоически изтърпя и отговори любезно на всички зададени му от акредитирането на първенството български журналисти.

- Божидаре, честит медал! Виждаме усмивка на лицето ти и предполагаме, че си доволен?

- Доволен съм от медала, но за резултата е повече от ясно, че не е това, което чакахме. И времето обаче не позноляваше за нещо повече. Никой от финалистите не успя да си направи лично посижение за сезона или да подобри рекорда си. Щях да съм и аз изненадан, ако някой го беше направил. Но пък понякога трябва да се примирим с условията и да ги приемем каквито са, защото те са еднакви за всички състезатели. Важното е, че се преборих за медала и съм щастлив от този факт. Трудно щеше да е да се боря за първото място, защото Милту (бел. ред. Милтиадис Тентоглу) отново показа кой е царят в сектора. Смятам обаче, че можех да се преборя за второто място и това ме човърка отвътре. Не беше най-доброто състезание за мен със сигурност.

- От друга страна обаче показа здрава психика като се пребори за бронза в последния си опит, а можеше и да станеш четвърти и да си доста по-разочарован...

- Лошото е, че тази здрава психика я показвам все в последния опит и това понякога ми изиграва лоша шега. Пример давам на световното в зала последният ми опит беше доста голям, но с фал. Трябва да се науча от първи до шести опит да съм с тази психика, защото големите резултати няма как да се получат иначе. Сега имаше доста грешки, доста плахо влизане в първите опити и трябваше дори да ми поведат, за да си кажа, че трябва да рискувам. 

- Когато Балде скочи в последния си опит 8,18 м и те измести от третото място, каза ли си, че може да се получи като през зимата, когато пак така той ви измести всички и стигна до титлата...

- Между другото си го помислих, но пък знаех, че ще направя голям опит, стига да не е фал. Знаех, че скокът ми ще бъде хубав, колкото и да съм изморен, и така и стана.

- От 28 години не бяхме имали медал от европейско първенство при мъжете и от 8 като цяло за България. Щастлив ли си, че именно ти си човекът, който в последните две години носи отличията за страната ни от големите първенства?

- Със сигурност се чувствам щастлив най-вече за мен и за треньора ми, пък и за хората, които го очакват и гледат пред екраните. Това обаче не са целите и мечтите, които искам да сбъдвам. Лаком съм, искам повече! Дори мога да кажа, че това са само 50% от нещата, които искам да постигна и това е само началото.

- На трибуните в Бирмингам бяха част от най-близките ти хора – сестра ти и твоята приятелка, а имаше и доста други българи, които те подкрепяха тук. Стимулира ли те това още повече?

- Да, така е наистина, мотивират ме хората, които ме подкрепят. Даже сестра ми и приятелката ми непрекъснато ги виждах на трибуната и най-малкото исках да го направя и заради тях. Смятам, че съм ги зарадвал и са усетили всички мои близки колко ми костваше да се преборя за този медал. 

- Треньорът ти как реагира на отличието?

- Не съм го видял още (бел. ред. - разговаряме след награждаването) и не знам, но го виждах, че трепери. Стресът май му дойде в повече. Сега ще поговорим, но съм сигурен, че няма да е сред най-доволните треньори днес и аз го разбирам, защото това не е постоянството, което показвах в последните стартове, не е скокът, който мога да направя и това, което и аз очаквах, защото съм в много добра форма.

- Подадохте контестация за четвъртия опит. Смяташ ли, че това до известна степен те разконцентрира?

- Не, аз го забравих и си казах, че после ще се занимавам с това нещо, но пък и малко съжалих като видях, че Балде скочи 8,18 м, че можеше моят четвърти опит да е много по-добър от неговия. Сега говорихме и с Добри Карамаринов, че в днешно време всичко се записва и е много коректно с цялата тази техника, но аз бях длъжен да отида да си го проверя. Съдиите ми показаха, че макар и твърде незабележима, но потникът ми е оставил лека следа върху пясъка и затова резултатът ми е само 8,09 м. Видях, че всичко е коректно, но веднага след състезанието нямаше как да се обадя на треньора ми, че няма смисъл да подават контестацията. Но искам да подчертая, че Ехамер напълно си заслужи второто място. 

- Имаше и друг проблем, за който разговаря със съдиите в началото на състезаноето. За какво ставаше въпрос?

- Да, видях, а и с Тентоглу си го говорихме още на загравяката, че пясъкът беше по-висок от пистата. Стоеше все едно като бабуна и след втория ми опит ги помолих да го изравнят. Не че това е някаква причина за опита ми под 8 местра, но бях длъжен да го кажа. 

- А с разбега имаше ли проблеми с оглед на променящия се вятър?

- Разбегът ми бе същият като от квалификациите, но заради силния насрещен вятър правихме промени след всеки опит и накрая стигна повече от половин метър напред. Очаквахме, че ще съм по-бърз по разбега, но вятърът не го позволи и тряваше да скъсим засилката.

- Ще търсиш ли реванш над съперниците, които те победиха сега, в останалите стартове до края на сезона?

- Разбира се. Ще се срещнем в двата турнира от Диамантената лига, на които ще участвам, както и на предстоящия Ултимейт шампионат в Будапеща, така че ще има тази възможност. Дано да си взема поуките оттук и да направя още по-добри опити.