МНЕНИЕ: Държавата да заеме отново мястото си

АЛЕКСАНДЪР ЧЕНГЕР,
Департамент по спорт СУ „Св. Климент Охридски”- Юридически факултет

В хода на прехода не бе пожален и спортът. От институция, осигурявала на децата и младежта организирано масово спортуване в организационни звена от трудови колективи, училища и висши учебни заведения до високите нива на олимпийските кръгове, показала на света, че на географската карта има държава България, институцията се превърна в апетитна хапка, даваща възможност за злоупотреби, и основателно всяка партийна групировка се стреми да я захапе и приватизира.

Още древните са знаели, че здравият дух и здравото тяло са истински съкровища.

Спортът е водещ фактор при програмите за възпитание на подрастващото поколение в морал, религия, култура, етническа интеграция, толерантност, обществено-политически отношения, и др. Неговите ръководители не трябва да се определят като партийни мандатни квоти, а като доказали се в хода на безвремието на прехода педагогически ръководители, посочвани от тези, с които и за тези, за които ще работят. Защото състоянието на младото поколение на една държава е огледален образ на управленския капацитет на нейното политическо управление и всеки разумен държавник се съобразява със сентенциите на Аристотел, изречени през 384-322 пр.н.е., че „Образованието е най-добрата осигуровка и съдбините на империите зависят от възпитанието на младежта.”

Къде сме ние?

Статистика няма да посочваме, защото всеки четящ сънародник е запознат с данни на международни институции, които определят нацията ни като неспортуваща, болнава, демографски изчезваща. Да, ама медалите, репликират ръководни Калинки. „Медалите са една лъжа, издигната до ранг на национална гордост” - цитирам Валери Найденов, журналист. Лъжа, с която се прикрива изключителната некомпетентност за значението на спорта и физическото възпитание и мястото на младото поколение за бъдещето на страната.

Изоставено от държавните институции и при недостатъчен родителски контрол, младото поколение се оказа и оказва лесна плячка на педофили, наркодилъри и всевъзможни престъпници. За намиране на някаква сигурност и спокойствие децата се втренчват многочасово в джобните телефони, не осъзнавайки, че се обричат на обездвижване - най-негативният феномен на всяко живо творение, за което обществото плаща и ще плаща все по-голям кръвен данък. Изследвания посочват, че в страната ни 180 хиляди подрастващи са с наднормено тегло.Научно-техническият прогрес с голяма скорост обхваща всички сфери на обществено-политическия ни живот, включително и спорта, и за да не бъдем изоставащи са необходими структурни и организационни промени, извършвани в движение.Ако до скоро под спорт се разбираше „Mens sana in corpore sano” (Здрав дух в здраво тяло, бел.авт.), сега спортът е и политика, и професия. Къде е нашето място?

Спортът като политика

Унизително. Политиканите ни правят винаги това, което някой им нарежда: 

Факт 1. За олимпиадата в Лос Анджелис 1984 г. от един съюз ни наредиха „Няма да участвате”. Не участвахме. С което бе ограбена младостта на поколението, отдало най-хубавите си години на спорта. Политическите ни ръководители бяха потупани по рамото: „Молодци”. Румъния не се подчини на нареждането и се класира отборно на 2-ро място след САЩ с 20 златни медала. Времето показа, че много държави адаптираха социалистическата организация на спорта и физическото възпитание към своите дадености.

Факт 2. От друг съюз ни наредиха „Няма да допускате руски спортисти да участват в организирани от вас международни състезания!” - Ама олимпийската харта? Няма да ги допускате, ни наредиха. Не ги допуснахме. Но след обявяване на класиранията за любителите на спорта остана необяснима празнина. А ако бяха участвали?

Спортът като професия

Страната ни няма технически възможности. В редица изследователски институции в богати държави като Япония, в Института по приложен биоритъм, в САЩ във форт Детрик - лабораторията за подготовка и изследване на армията, лаборатории в Аризона, Колорадо Спрингс, във Франция фон Роман, в Сен-Морис, изследователския център Солферино за Швейцария, Швеция и Норвегия, в Русия - Алтай, Южен Сибир, Германия - Рабенберг и Кимбау и др. работят екипи за установяване на методики за ръководене на процеси, ставащи в човешкия организъм, когато е подложен на високи физически и психически натоварвания и тяхното влияние върху личния биоритъм на състезателите и техните соматопсихически нагласи да възприемат генна модификация, както и капацитета им за акумулиране на енергийни биоенергетични, гликолитични, аеробни алактатни мощности и др.

Процеси, чието ръководене в хода на подготовката в измеримите спортове показаха вече положителни резултати. Ще посочим някои за познавачите: Арманд Дуплантис - Швеция, овчарски скок 6,23 м. Карстен Вархолм - Норвегия, 400 м/пр. 45,94 сек., и особено резултатът на плувкинята от САЩ Кейти Ледецки, подобрявайки световния рекорд на 1500 м в малък басейн с 10 секунди, постигайки 15:08,24 мин. Това са резултати, пред които сегашните, считани като предел на човешките възможности, вече се възприемат като обикновени.

Спортът като „Mens sana in corpore sano”(Здрав дух в здраво тяло - б.а.)

Тук ни е силата. В историческия ход на годините е установено и доказано с постижения, че българската нация е талантлива не само за спорт, а за целия спектър, обхващащ обществения научно-технически прогрес. Необходимо е да се възстанови държавната организация на този възпитателен процес, но с професионални ръководители, а не със специалисти по всичко? Имахме ги.

PS: Десетобойната таблица за сравняване качеството на резултатите в различните дисциплини в леката атлетика е разработена от сънародника ни Божидар Спириев и неговия син Атила. Таблицата е приета от Международната федерация по лека атлетика IAAF.

Бел. ред. За цялостна организационна, спортно-педагогическа и научно-публицистична дейност авторът е удостоен от ЦС на БСфС с медал „За особени заслуги-златен“, 1984 г.