КОМЕНТАР: Жалко за пропуснатите ползи

40 години от моя 50-годишен жизнен път са били свързани под една или друга форма със спорта и по-специално с леката атлетика. В младежките ми години като състезател, а след това като спортен журналист. Минала съм през много ситуации, отразила съм още повече състезания, успехи, неуспехи, скандали - на пистата и извън нея. 

Но това, което се случи на Общото събрание на федерацията на 8 ноември ме остави без думи. Да не подкрепиш най-ярката си звезда в последния четвърт век ме обиди, ядоса, шокира, омерзи. Прочетох десетки коментири след това и всички те бяха в тази посока и емоция. Но, какво от това – кучетата си лаят, керванът си върви. 

И тук не става въпрос само и единствено за личността на Ивет Лалова. За нея никой не си позволи да каже, с основание, и една лоша дума. Защото тя наистина е ГОЛЯМ ЧОВЕК – доказан спортист от световна класа, но и модел за подражание извън пистата, идол на стотици деца, пример за човечност, позитивизъм и висок морал. Тя е КЛАСА! Такава, каквато в нашето общество рядко се среща. 

Въпросите, които ме терзаят най-много два дни след случилото се са: Защо отхвърляме такива хора? Тотално ли сме загубили представа за добро и зло и наистина ли толкова лесно позволяваме да се подменят ценностите в живота ни? 

Сигурна съм, че никой от гласувалите против Ивет не оспорва качествата й. Явно обаче тези хора не искат да се разделят със статуквото, не искат да напуснат матрицата, в която живеят от години. От страх, естествено. Страх от различното, модерното, от прогресивното мислене, страх от хора с по-голям капацитет от техния, страх от авторитети.

И тъй като успехът обича смелите, явно ще трябва да чакаме още няколко поколения да се сменят, за да дойдат онези, които няма да се страхуват да рискуват, да следват примери, да търсят динамиката и действието, а не да се носят по течението. Както в атлетиката, така и в обществото ни. Ще е жалко обаче за изгубеното време и пропуснатите ползи...