Царицата отново се качи на трона

Във вторник по обяд се бях наредил на една опашка. Дълга опашка. И имах достатъчно време да помисля. А мислите ми бяха насочени към предстоящата церемония Спортист на годината. Да, не е приятно, че изпращаме 2015-а без световен шампион в олимпийски спорт. Но това е една дълга тема, която няма да задълбавам в момента.

Иначе, си се гордеех, че леката атлетика е единственият спорт, който е с двама представители в Десетката. В главата ми се лутаха всевъзможни сценарии как ще бъдат подредени спортистите, кой ще е номер 1, на кои позиции ще са Габи и Ивет. Именно тогава си дадох сметка, че са изминали цели 15 години, откакто за последен път лекоатлет бе обявен за Спортист номер 1 на България. Тогава Тереза Маринова заслужи признанието след олимпийската титла в Сидни. Дали не беше време отново представителка на Царицата на спортовете да бъде на върха? Смела мисъл. А само, ако знаех, че 6-7 часа по-късно тя изобщо нямаше да звучи толкова плахо...

Е, случи се отново. Габриела Петрова бе коронясана за номер 1. Тя получи заслужено признание след един шеметен сезон. Сезон, в който Габи стана четвърта в света, втора в Европа и първа в сърцето на безпристрастния спортен зрител. Именно това доказва тазгодишната класация. В нея участват десетки представители на медиите. Всеки от тях има любим спорт, има любим състезател, има мнение кой да е номер 1. И почти всичко дадоха своя вот за Габи, поставиха я в своята десетка. С други думи – оцениха реално резултатите, формата, развитието и скока, който тя направи под вещото ръководство на треньора Атанас Атанасов.

Всъщност скокът, особено тройният, е много интересно понятие. Аз бих разгледал сезона на Габриела точно през призмата на нейната дисциплина. Разбегът, който тя направи, събра увереността и скоростта, получени след европейската титла при девойките до 23 години. В него имаше и желание за още по-голямо доказване след преборването с травмата и стискането на зъби за петото място на европейското първенство в Цюрих миналата година. Всички тези фактори от разбега бяха умело събрани и превърнати в уверената първа крачка от тройния скок през 2015-а – сребърен медал от шампионата на Стария континент в зала в Прага. Дойде моментът Петрова да се задържи и да направи изключително трудната и показателна за дисциплината втора крачка. И тя го стори по най-добрия начин – първо място на Европейското отборно първенство в Стара Загора, скок от 14.85 метра и форма, показваща, че ни чака нещо голямо в Пекин. Именно световното първенство в китайската столица се яви завършващата фаза от тройния скок на Габи. Видяхме една атлетка от класа, която знае как да се бори, която не се страхува да рискува, за която няма отказване... до последния опит. Борба и пак борба. В крайна сметка драматичното развитие на финала остави Петрова 4-а с личен резултат. Но този неин троен скок през цялата 2015-а накара България да се гордее с нея.

Беше емоционална вечер в НДК. Пулсът ти се ускорява само при осъзнаването на факта, че стоиш между тези, написали историята на българския спорт. И тези, които пишат най-новите й страници. А когато Габи получи статуетката от Стефка Костадинова, за пореден път си дадох сметка каква магия притежава леката атлетика. Едва ли е нужно да ви я обяснявам. Зад тях беше и Христо Марков – треньорът, извел до олимпийската титла Тереза Маринова. Тази, която бе последният лекоатлет, ставал Спортист номер 1 на България. 15 години по-късно, през 2015-а, отново тройна скачачка е Спортист на годината. А следващата година е олимпийска. Не ми остава нищо друго, освен да си пожелая – нека съвпаденията не спират!

П.С. Забравих да спомена, че Габи е 15-ият лекоатлет, който става Спортист на годината. Очевидно в края на 2015-а Петрова е обвързана с числото 15. Сигурен съм, че догодина именно "15" ще стои най-често срещу името на Габриела Петрова!   

Илия Илиев