Спортните церемонии - пир по време на чума

Българският спорт никак не върви на добре, но колкото повече ставаме свидатели на немотия и липса на успехи и държавна политика, право пропорционално растат церемониите за нашите атлети.

Някога десетката за Спортист на годината бе пълна със световни и олимпийски шампиони. Като журналист, който гласува, беше истинска драма да попълниш своя формуляр. Беше много вероятно извън петицата да сложиш някой, който е спечелил всичките големи турнири през годината. А награждаването бе само едно.

Днес трудността идва от друго: как да намериш спортисти, достойни за една почетна десетка. Защо е така сме писали много пъти. И ще продължаваме да го правим. А награждаванията са поне три.

Ако по миналата неделя вечер сте помислили, че по телевизията върви повторение на декемврийската церемония за Спортист на годината, излъгали сте се. Не, малко повече от месец по-късно това беше нова церемония. Организирана от Министерството на младежта и спорта (ММС) и наречена Нощ на шампионите.

Всъщност ММС облече в костюм и бална рокля старата традиция на Българския спортен тотализатор (БСТ) да награждава спортистите с пари и коли. Доскоро това ставаше на паркинга на националния стадион, примерно. Не че спортистите не заслужават купи, плакети и най-вече парични награди. Заслужили са си ги, най-малкото защото са поставени в неравностойно положение спрямо съперниците си в повечето страни по света.

Нужна ли е обаче такава помпозност и червени килими? В средата на декември се връчват наградите “Спортен Икар”. Тогава призове раздава и Олимпийският комитет. В края на последния месец е Спортист на годината. В началото на февруари - Нощ на шампионите. Предполага се, че за последното събитие са дадени пари за наем на зала, сценарий, водещи, катъринг... Няма ли да е по-добре тези средства да се дадат за подрастващите, за да има кой въобще да бъде награждаван в следващите години?

Сред наградените на две от церемониите е шефът на “Лукойл България” Валентин Златев. По повод кръгла годишнина, той получи медал “Спортът за един мирен свят” от БОК по време на “Икарите”. Онзи ден спортният министър Красен Кралев го удостои с новоучредения “Венец на победителя”. Останалите призьори на наградата са Стефка Костадинова, Христо Марков, Любомир Ганев и Димитър Пенев.

Не е до това, че Златев е отличен заедно със светила на световния спорт, не само на българския. Това е практика по цял свят. Най-голямото признание за спортна личност в САЩ е попадане на Залата на славата. Всяка година с церемонии и почести влизат величия, често и посмъртно. А заедно с тях честта се дава на фунционери, бизнесмени, собственици на клубове, журналисти... Така трябва.

Питането е трябваше ли Златев да получи две сходни награди за малко повече от месец? Не можеше ли Венеца да почака за догодина, примерно? Той ли е единственият меценат на българския спорт? Следват няколко риторични въпроса, не им обръщайте сериозно внимание. Гриша Ганчев не заслужава ли “Венец на победителя”, все пак повече от 20 години спонсорира борба, бокс, футбол, а наскоро и волейболният “Левски”? Че и Цветан Василев. Все още не е осъден, но по времето на КТБ даде милиони за футбол, волейбол, баскетбол... Базата на “Ботев” (Пловдив) все още е най-добрата за футбол в България и тепърва ще се използва каквото и да стане с нейния създател. Тити Папазов с радост щеше да му занесе Венеца в Белград.

Ами оттеглилият се през миналата година от футбола Тодор Батков? Все пак по негово време “Левски” стана първият български отбор, играл в групите на Шампионската лига. А, момент, той все пак получи орден “Стара планина” преди време.

Накрая нека завършим с нещо добро и да разсеем едно съмнение. В раздела за спортисти с увреждания ММС даде 10 000 лв. на лекоатлета Ружди Ружди, вместо на Стела Енева, която беше предпочетена от журналистите в анкетата Спортист на годината. Не е гаф. Самата Енева се е съгласила Ружди да получи премията. Това е шампионски жест. Като за шампионски венец.

Валентин Маринов, 
материалът е публикуван и във в-к "Животът днес"