Стела Енева: Четвъртото място най-много боли

Стела Енева, която се завърна на паралимпийския форум след 9 години отсъствие, беше близо до медал в Париж, но се нареди четвърта на диск (F57) с 30,59 м. 

Ето какво сподели тя при пристигането си в България: 

“Няма спортист, който да не гони медал, особено олимпийски”, каза Стела Енева на летище “София”. “И късмет трябваше, може би още повече подготовка ми трябваше. Тази година се оказа най-силната в моята дисциплина. Дискът се хвърля с любов и сигурно заради това всички са там. 

Имах дълъг период без състезания, така че трябваше и през това да мина.

Стари спомени ми минаха през главата. Стари треньори ми казаха, че съм феномен. Аз започнах от 20 метра състезанието, а 30-те метра са непосилни за един нормален човек.

Трудно ми беше да се подготвя, дисциплината ми беше жестока. Самонаказвах се, за да покрия нормативите. Имахме квоти, но трябва да се покрият нормативите. Аз бях уверена, че ще спечеля квота, но не бях уверена, трябваше ми повече време за по-добра подготовка.

Второ и четвърто място болят най-много. Четвъртото място е за дървен медал.

В хвърлянето имаш дълга кариера, аз съм на годинки вече, но има състезатели и на 60 години. Идеята е да си на почетната стълбица. Аз се разплаках на награждаването на Ружди.Забелязах, че само аз и треньорът ми бяхме в Париж. Хубаво е човек да има голям екип от петима-шестима души, както и стабилен спонсор.

Българинът е свикнал на малко и пак да постига успехи - сега имаме злато и две четвърти места.
Ружди е като Аполон, той е роден да бъде шампион”, каза Енева на летището.