Историята на обувките за бягане (трета част)

В няколко материала BGathletic.com ви запознава с обувките за бягане от шпайковете, то тези за маратон. 

Тук може да прочетете първия от тях.

А тук може да прочетете втория.

На Олимпийските игри през 1968 г. в Мексико състезанията по бягане за първи път се провеждат на синтетична писта вместо на чакълена писта. Вече шиповете не трябваше да пробиват вискозното покритие, така че бегачите можеха да използват по-къси шипове.

Puma отиде по-далеч от своите конкуренти и пусна модела Brush Spike, който вместо обичайните 4-6 големи шипа имаше 68 къси игли в предната част на крака, което осигуряваше идеално сцепление не само на права линия, но и на завои.

По време на предварителните тестове и квалификационните състезания шиповете показаха най-доброто си представяне – бяха подобрени няколко световни рекорда. Въпреки това, Международната асоциация на лекоатлетическите федерации в крайна сметка забрани Brush Spike поради прекомерно износване на бягащата пътека, така че моделът никога не успя да се представи на олимпийските състезания.

Puma смята това за следващия етап от войната с Adidas, която (според Puma) въвежда в Международната асоциация правилото, че шпайковете трябва да имат не повече от шест шипа. Поради това Puma наруши предварителното споразумение с Adidas за неутралитет и през 1970 г., в навечерието на Световното първенство, сключи екслузивен договор с най-добрия футболист в света Пеле.

1972 г. Първата маратонка на Nike е създадена в кухня, а подметката е излята в гофретник

През 1964 г. треньорът на университета в Орегон Бил Бауърман и един от неговите спортисти Фил Найт основават Blue Ribbon Sports, която по-късно променя името си на Nike. В първите години компанията препродава японски маратонки Onitsuka Tiger, но след това започва да разработва свои собствени модели.

През 70-те години започва бумът на бягането в Съединените щати, а впоследствие и в целия свят. Популяризирането на джогинга по инициатива на треньора от Нова Зеландия Артър Лидиард, който основава първия аматьорски клуб по бягане в родината си през 60-те години, доведе индустрията до нов етап - нуждата от масови маратонки.

Аматьорските бегачи, заедно с професионалистите, започнаха да имат право да участват в официални състезания - магистрални бягания, вариращи от няколко километра до пълноценни маратони.

През 1971 г. Бауърман създава прототип на обувка без шипове, като излива гумена подметка в гофретника на жена си. Така се раждат първите олекотени тренировъчни маратонки, които осигуряват добро сцепление на различни повърхности. През 1972 г. моделът влиза в продажба под името Nike Moon.

След това моделът е доразработен, за да подобри опората на крака и структурата на подметката, а през 1974 г. актуализирана версия на Waffle Trainer навлиза на пазара.

Очаквайте продължение