(Не)извинените отсъствия

Николай Кръстев, главен редактор на СПРИНТ

Формулата за провеждане на анкетата „Спортист на годината” чрез гласуване от спортните журналисти предполага крайният резултат да е обективен сбор от субективни мнения. И няма как да не е така.

Броят на участващите журналисти сега, резултатите от допитването за 2018-а и съставът на идеалната десетка обаче няма как да не бъдат последвани от няколко въпроса.

Този път в класацията се включиха 139 журналисти. Малко или много е това в ерата на комуникациите, когато участието в анкетата е изцяло по интернет. За сравнение – в периода 1997-2000 г., когато анкетата се правеше от спортния отдел на в. „Труд” (и тогава, и сега правата за провеждане на красацията са собственост на „Нове Ад Холдинг”), редовно се включваха между 230-250 колеги. И тогава гласуването се правеше с ръчно попълване на анкетни карти, които се превадаваха в редакцията или се пускаха по факса...

Отново остана впечатлението, че организаторите на анкетата не направиха необходимите усилия да генерират по-масов журналистически вот, като сведоха срока за гласуване само до една седмица. Сърцето на една анкета е начинът, по който се излъчват призьорите и по-сериозното участие от страна на журналистите няма как да не доведе до още по-голям авторитет и обективност на крайните резултати. Пищните церемонии по награждаването, радостта на призьорите, благодарностите, са следствие. Важно, но следствие на крайните резултати.

ДОЧЕТЕТЕ - ТУК