Българите на световните първенства в зала

В началото на март предстои да се проведе поредното 17-ото световно първенство по лека атлетика в зала. Началото е поставено преди 33 години в парижкото предградие Берси и от тогава през година шампионатите (с малки изключения) събират елита на света под покрив! Нека още веднъж се върнем назад през годините и припомним изявите на българските атлети на първенствата в зала!

Прощъпалникът

Още през 1983 г. е решено да се органират експериментални световни игри в зала. И мястото е избрано – новата и модерна зала „Пале Омниспор Пари-Берси” в парижкото предградие Берси. Датите са подбрани сравнително рано – още на 18 и 19 януари 1985 г. Въпреки това 319 атлети от 69 страни ознаменуват с участието си едно чудесно и полезно начинание.

Точно шест български атлети – трима мъже и три жени – са определени да ни представят на тези експериментални световни игри. Стефка Костадинова е все още малко позната на атлетическата общност и най-прецизните познавачи нямат търпение да свидетелстват изявите на пловдивското момиче. Шестнадесет атлетки започват надпреварата в сектора за скок височина, шест от тях се справят успешно с 1.90 м. На 1.94 успяват Стефка Костадинова и изненадващо шведката Сузане Лорентсон - и двете от втория път. Месец преди Берси, в Потсдам, Костадинова е поставила нов български рекорд в зала (1.96 м) и сега е моментът да покаже изключителния си потенциал. Лорентсон и Костадинова правят по една грешка на 1.97, но във втория си опит българката преминава успешно над летвата. Първият от безбройните златни медали на Костадинова вече е факт! Стефка поисква 2.04 м – със сантиметър по-високо от световния рекорд на Тамара Бикова (СССР). Е, не успява, но атаките на световния връх вече ще се случват все по-често за в бъдеще.

И Христо Марков завоюва първия си световен връх именно в Берси.  Дузина скачачи си оспорват титлата в тройния скок. След фаул в първия си скок Марков повежда с втория си опит – 16.93 м Обаче в третия кръг кубинецът Ласаро Бетанкур прелита над 17-ия метър (17.02 м). Бързият отговор на Марков е нов български рекорд в зала – 17.13 м в същия трети кръг. В петия си скок Христо добавя още 9 см – 17.22 м. Последният отаян напън на Бетанкур не стига – 17.15 м. Трети остава вторият кубинец Балсиндес (16.83 м), а едва четвърти е Олег Проценко (СССР) 16.80 м.

Гинка Загорчева започва уверено в първата серия на 60 м с преп. – втора с 8.10 сек. Във втория полуфинал Гинка е още по-убедителна – победа с 8.16 сек. И когато всички вече очакваме и мечтаем световна титла за Загорчева, бедата се случва. На финала Гинка реагира  най-добре на стартовия изстрел. Първо, второ препятствие – Загорчева е напред. За жалост българката леко закача четвъртия хърдел и това за миг нарушава ритъма й. Унгарката Ксения Шишка изскача напред и побеждава – 8.03, следвана от французойките Лоранс Елоа (8.08) и Ан Пикро (8.10). Олимпийксата шампионка от Лос Анджелис Стефани Хайтауър (САЩ) (8.12) изпреварва Загорчева с една стотна. И така – само в една десета са вместени първите пет хърделистки, а Загорчева с 8.13 има малшанса да остане на 3 стотни от бронза – пета!

Силвия Христова (Монева) в скока на дължина съперничи с още 11 момичета. С 6.12 и 6.17 в първите си два скока Христова е пета, но в третия кръг австралийката Никол Богман я изпреварва с 2 см. При всичките си шест опита Силвия отскача доста зад пластилина и реалните й скокове са над 6.40 м (трета в крайна сметка остава Медведева (СССР) с 6.44 м), а Христова заема накрая шестото място.

Анри Григоров стартира в две дисциплини – на 60 м и на 200 м. Още в първата серия (от общо шест) той завършва втори с 6.83 сек. По регламент само победителите от всяка една серия (плюс шестте с най-добри губещи времена) продължават на полуфинала. Щастливецът с последно време е Арналдо Да Силва (Браз) - 6.78. В неделния ден (19.01.) Григоров стартира и на 200 м и с 22.01 (трети в първата серия) е 13-и на четири стотни от Дейвид Пелтие от Барбадос (21.97). И така Анри не успява да продължи и на 200-е метра към полуфинал!

За Станимир Пенчев голямата група състезатели в овчарския скок (17 атлети) се оказва допълнителна пречка и русенецът решава да заяви 5.20 м като начална височина. Именно с нея (без сполучлив опит) Пенчев приключва своето участие в Берси.

Пет медала в „Хуиджър Доум”

От 6-ти до 8-ми март 1987 г. в огромната зала (събираща над 80000 зрители) „Хуиджър Доум” на Индианаполис (столицата на щата Индиана в САЩ) 402 атлети и атлетки от 84 държави си дават среща на първото официално световно първенство в зала. Заради огромните си трибуни залата е преградена напреки на две с огромни завеси! Малка България печели цели пет медала и спортистите ни карат зрители и специалисти да признаят с респект силата на родната атлетика.

Общо 12 български атлети (пет мъже и седем жени) пристигат в САЩ. Още в началото на сезона е обявено – в Индианаполис ще стартират всички, които са се класирали до 8 място на европейското в Лиевен в края на февруари. Преди да пристигнат в Индианаполис, няколко българи участват на първенството на САЩ в „Медисън Скуер Гардън” в Ню Йорк. Анелия Нунева се разписва по най-убедителния начин, ставайки шампионка на САЩ (!) на 60 ярда (54.86 м) с 6.62 сек.

Радостта от златния медал (подплатен със световен рекорд в зала!) на Стефка Костадинова идва едва в последния трети ден на шампионата (8 март). Тринадесет атлетки започват състезанието на скок височина (сред тях са Стефка Костадинова и Емилия Драгиева). Осем атлетки регистрираст успех на 1.91 м, а четири от тях се справят с 1.94 – Костадинова и Драгиева, Сузане Хелм-Байер (ГДР) и Тамара Бикова (СССР). Емилия Драгиева изпитва трудности с разбега (престарал се съдия е поставил небрежно обозначителен конус точно на мястото на разбега й). След като конусът е преместен, Драгиева сполучва от третия път на 1.94 м и решава да пропосуне 1.97 (!). Байер и Костадинова от раз превземат 1.97 м. Три атлетки се изправят срещу летвата на височина 2.00 м. Този път българките се безупречни - Емилия Драгиева преминава 200-е см от първи опит, ставайки третата българка (след Андонова и Костадинова) преминала гросмайсторската кота. След нея Байер прави фаул, а Костадинова прави фантастичен скок – 2.00 м от първи опит! Сузане се измъква с успех от третия път на 2.00 м. Медалистките вече са ясни! На 2.02 Сузане Хелм-Байер изненадва дори и себе си – успешен първи опит и рекорд на ГДР в зала!. Костадинова отвръща незабавно с успех на същите 2.02 м. Емилия Драгиева вече е свършила своето и, оставайки с 2.00 м, печели бронзовия медал. А Хелм-Байер ясно усеща, че двубоят с Костадинова нататък вече е безмислен. Отказвайки се от по-нататъшни опити, Байер открива пътя на Стефка към новия световен рекорд в зала! На 2.05 м Костадинова сполучва във втория си опит – с един великолепен скок тя би прелетяла в този миг поне 2.07 м, ако летвата е била поставена по-високо! Вече като световна шампионка и рекордьорка в зала, Костадинова пожелава и 2.09 м. Във втория опит летвата се люшва и когато всички решават, че ще се задържи на стойките, пада предателски. И така златен и бронзов медал в една дисциплина за България.

Българки печелят два медала и в друга дисциплина – 60 м препятствено бягане. След триумфа на ЕП в Лиевен (златен медал за Донкова и бронз за Загорчева) от щаба на ГДР подменят фаворитката си. Вместо Глория Зиберт за Индианаполис пътува Корнелия Ошкенат. Тя взема психологически аванс още на първенството на САЩ в Ню Йорк, побеждавайки двете българки на 60 ярда с хърдели. Поради малкия брой участнички се провеждат само два полуфинала. В първия Гинка Загорчева  е убедителна – победа със 7.99 сек., пред Рита Хегли (Швейц) 8.12. Обаче във втория полуфинал се срещат двете най-големи противнички – Йорданка Донкова и Корнелия Ошкенат. Предимството на германката е в светкавичния й старт. Именно там тя печели няколкото стотни пред Донкова – 7.87 срещу 7.96. На финала историята се повтаря. На Ошкенат й се пада пета пътека (между Загорчева в четвърта и Донкова в шеста) - Ошкенат се изстрелва още от старта и атакува по-рано първите две препятствия. Донкова от своя страна „получава” допълнително усложнение – на старта блокчето й се подхлъзва назад а и едно от шипчетата на шпайка й се счупва. Донкова не се предава и на последното препятствие почти е настигнала Ошкенат. Уви – 60-е метра са съвсем недостатъчни и... само три стотни разделят шампионката Ошкенат (7.82) от Донкова (7.85). Гинка Загорчева пък пипва досаднен грип и застава на старта с 39 градуса температура. Е, успява да финишира за бронза (7.99), но амбициите и намренията й са били определено по-големи.

Анелия Нунева пристига в Индианаполис с новия си рекорд на 60 м (7.03) и със сребърния медал от ЕП в Лиевен. Но и с шампионската титла на САЩ на 60 ярда. Тя се чувства в превъзходна кондиция и с лекота печели четвъртата серия със 7.16 (пред холандката Вадер 7.29). Нунева е победителка и във втория полуфинал със 7.10, далеч пред канадката Анджела Исайенко (7.15). В предния полуфинал холандката Нели Коман дава по-слабо време (7.11), пред великата Оти (Ям) 7.14 и втората канадка Анджела Бейли (7.17). И ето финалът. Анджела Бейли е във втори коридор, в трети е Мерлин Оти, в четвърти – световната рекордьорка на 60 м Нели Коман (Хол). Нунева е в пети коридор, вдяснов шести – Анджела Исайенко. След един фаулстарт Коман изхвърча напред и прави около половин метър аванс пред Нунева. Обаче в последните 15 метра отдясно с вихрен щурм по-снажната и масивна Исайенко настига холандката и българката. Коман, Нунева и Исайенко връхлитат едновременно върху финалната линия... Тежка задача имат операторите, разчитащи фотофиниша. Накрая присъдата е произнесена –победа за Коман със 7.072 сек. пред Анджела Исайенко 7.078. На  Анелия Нунева е отредено третото място със 7.10 сек., пред Бейли 7.12, Мерлин Оти 7.13 и американката Мишел Фин 7.19 сек. Няколко години по-късно, подобно на сънародника си Бен Джонсън, канадката Анджела Исайенко е дисквалифицирана за употреба на допинг (със задна дата). Всичките й медали от големи състезания са отнети, включително и този от Индианаполис! Така бронзовият медал на Анелия Нунева се превръща в сребърен!

Росица Стаменова с лекота печели своята втора серия в бягането на 400 м - 53.47, пред канадката Деби Лорънс 53.74. Стаменова се преборва храбро и в първия полуфинал, печелейки първо място с 52.69, пред унгарката Юдит Форгач (52.83) и Лорънс (52.85). На финала й се пада третата пътека, зад Сабине Буш (ГДР) (в четвърта) и американката Лили Ледърууд-Кинг (в пета). Росица стартира успешно, но точно в края на втория завой Форгач я изпреварва и нарушва ритъма й. Стаменова бяга на пета позиция, следвана само от Ледърууд. Точно преди началото на последния завой Ледъууд започва устремна атака и, задминавайки Росица, леко я избутва с лакът. Това забавя още повече българката, която намира все пак сили и в последните 30 м изпреварва за петото място Лорънс и завършва за 53.56, след Буш 51.66, Ледърууд 52.54, Форгач 52.68 и Олга Назарова (СССР) 52.76.

Европейският шампион и рекордьор на троен скок Христо Марков пристига в Америка не съвсем добре здравословно. Още на шампионата на САЩ в Ню Йорк Марков усеща болка в петата и прави само един опит (16.27). В Индианаполис доктор Станков прави и невъзможното да го възстанови. На квалификацията Христо трябва да напрегне сетни сили и воля – 17.07 м (единствен с над 17 метра сред 20-е скачачи). На финала му е още по-тежко – болежката се появява още на загрявката. Марков стисва зъби и... 16.96 м. Фаворитите Майк Конли (17.01; 17.15; 17.13; 17.07 и накрая 17.54) и Олег Проценко (17.23; 17.26 и 17.20) са окупирали първите две места. Но бахамецът Греф Ръдърфорд прави една чудновата серия – 14.78; 16.31 и... 17.02 м! Това е последвано от три поредни фаула. И снажният негър измъква изпод носа бронза от Марков... Впрочем постижението на Христо от квалификацията (17.07) сега би стигнало за медала.

В едно изключително тежка и продължителна битка 14 атлети мерят сили на овчарски скок. Сред тях има и двама българи - Атанас Търев и Николай Николов. И двамата се сражават мъжки. И намират място в заветната осмица!  Варненецът Николай Николов с 5.60 м от първи опит остава седми, но побеждава Дъг Литл (САЩ) и... Родион Гатаулин (СССР) – и двамата също с по 5.60 м!). А Атанас Търев сполучва на 5.70 м (изравнявайки собствения си национален рекорд в зала!) и се класира шести! Нека си спомним кои се класираха преди нашите момчета - Сергей Бубка (ССР) 5.85, Ърл Бел (САЩ) 5.80, Тиери Виньерон (Фр) 5.80 м. Също с 5.80, но без медал, четвърти остава Ференц Залберт (Фр). Пети е полякът Коласа с 5.75 м. По-класно състезание в историята на овчарския скок дотогава не е имало!

Николина Щерева стартира в бягането на 1500 м заедно с още 9 противнички. Рускинята Светлана Китова налага бясно темпо (400 м 65.42; 800 м 2:14.78). Щерева няма сили дълго време да се придържа към групата и постепенно изостава, завършвайки осма за 4:18.16, далеч зад Дойна Мелинте (Рум) 4:05.68, Татяна Самоленко (СССР) 4:07.08 и Китова (4:07.59).

Валентин Атанасов с лекота финишира втори в шеста серия на 60 м – 6.68 сек. В първия полуфинал обаче Бен Джонсън  (6.49) и Майк Макрий (САШ) (6.58) са недостижими. Трети се измъква Антонио Уло (Ит) 6.65. Шампионът на ФРГ Кристиан Хас и Атанасов финишират за еднакво време. Снимката от фотофиниша показва минимална преднина за Хас – 6.667 срещу 6.669 за Атанасов. Така Валентин остава пети и не продължава към финала.

Изненадващият сребърен медал на 400 м на ЕП в Лиевен е достатъчно основание Момчил Харизанов да бъде включен в отбора ни за Индианаполис. На много бързата писта с полегати виражи Харизанов не се чувства много комфортно. Но все пак още в първта серия Харизанов с 47.44 завършва трети (след бъдещия шампион Антонио Маккей (САЩ) и британеца Хармсуърт (и двамата с по 47.33). Вече във втория полуфинал Момчил не успява да прихване атаката на Маккей (46.70), втория американец Франкс (46.78) и Хармсуърт (46.59). Харизанов осатва пети с 47.18 и отпада от финалната шестица.

Стефка Костадинова – с трета поредна световна титла в зала

Второто официално световно първенство в зала е поверено на Будапеща от 03 до 05 март 1989 г. Зала „Будапещ Шпортчарнок” посреща 378 атлети от 61 страни. Малкото време за отдих и възстановяване след Олимпиадата в Сеул (завършила на 1 октомври 1988 г.) отказва мнозина от участие. Българският тим също е „камерен” – деветима са достойните само! Пет мъже и само четири жени ни представят в Унгария.

Още на 1-ви февруари 1989 г. Стефка Костадинова преминава в Генуа 2.00 м. Веднага след това досадна контузия в кръста я изважда от строя за цели три седмици. Но тандемът Стефка Костадинова-Николай Петров и не мисли да се отказва. Реваншът за краха в Сеул е повече от наложителен! В Будапеща има и квалификация – 1.84 м, която преминават 19 (!) атлетки и само Ники Бакояни (Гър) не успява! Българките в сектора за скок височина в неделния ден (05 март) са две – Костадинова и чаровната русенка Димитринка Бориславова. След като се е справила с квалификацията, на финала Бориславова се застрахова с 1.85 м, които й отреждат 13-ото място (заедно с японката Мегумио Сато и французойката Мариз Еванж-Епе). Дванайсет атлетки се справят с 1.88, а от тях само Хаугланд (Нор) и Йонкхеер (Белг) не успяват на 1.91 м. Десет момичета с преодолени по 1.91 м – такова чудо не е било досега. Е, следващите 1.94 м вече са по-стряскащи. Само Костадинова, Бикова, Хайке Редецки (Хенкел) (ФРГ) и югославянката Боляна Петрович сполучват на 1.94. Уолшлаг (САЩ), Каперник (Авл), Божандр (Фр), Олга Турчак (СССР) и Галина Астафей (Рум) си остават с по 1.91 м. Редецки обаче преодолява тези 1.94 от първи опит, докато Петрович – от втори. Впоследствие и двете се „препъват” на 1.97 и Редецки завоюва бронза с 1.94, следвана от Петрович със същите 1.94 м! Бикова и Костадинова се „качват” рамо до рамо нагоре – и 1.97, и 2.00 м са скочени от раз от Костадинова. Но на Бикова са й нужни два скока за 1.97 и цели три, за да сполучи на 2.00. Инатливата Бикова се справя „на косъм” с тези 2.00 м. На 2.02 Стефка Костадинова прави един великолепен първи скок, прелитайки доста над летвата (може би на около 2.06). Бикова няма сили да се съпротивлява повече и остава със среброто. А Стефка прави и три опита на 2.05, но тежкото и дълго състезание, съчетано и със скока на дължина за мъже (призьорите правят последните си шести опити именно когато Костадинова се готви за поредния си скок) я е изтощило. Пловдивчанката остава с 2.02 м. Само три дни по-късно (на 8-ми март) в Атина Костадинова отново атакува световния си рекорд, след като с лекота превзема кота 2.04 м от първи опит!

Георги Дъков в скока на височина се справя с лекота на квалификацията с 2.10 м. Само 15 скачачи са записани (а нормативът е височък за тогава – 2.23 м). Но след като Том Маккентс (САЩ) отпада на тези 2.10 м, организаторите решават да допуснат останалите 14 (с преодолени 2.10 м) направо на финала! А на самия финал Дъков започва с 2.15, после се справя и с 2.20 и 2.25 от първи опит! На 2.28 Дъков съвсем леко закача летвата в третия си скок, но тя за жалост... тупва „досадно” на пистата! И така, с 2.25 Георги Дъков остава 11-и. След това той е само страничен зрител на това как петима преодоляват 2.33, от тях четирима успяват на 2.35 м, а накрая залата сякаш ще се срути от овациите на зрителите заради новия световен рекорд на Хавиер Сотомайор – 2.43 м. Рекорд неподобрен и до днес, 28 години по-късно!

Двама са участниците ни на овчарски скок. В своето ПОСЛЕДНО голямо състезание в зала рекордьорът Атанас Търев преминава 5.30 м на квалификацията (при норма 5.45). Същото прави и Делко Лесев. На финала Търев се справя с 5.40 м едва от трети опит и това го поставя на 11-ото място. С 5.30 м Делко Лесев дели следващото 12-о място с австриеца Ферингер.

С подобаващо самочувствие стартира рекордьорът ни на 200 м Николай Антонов  в първа серия. С 21.42 той отстъпва само на бразилеца Робсън Каетано да Силва (21.25). Но в първия полуфинал изоставането му в първите 100 м е решаващо. Джон Риджис (Вбр) (20.81) и италианецът Сандро Флорис (21.21) са напред. Антонов натиска, натиска, но не успява да настигне неизвестния холандец Роб ван ден Клундерт (21.36) и с 21.47 остава четвърти и изхвърча от борда на финалистите.

Осмото място във финала на 60 м на ЕП в Хага дава право на Анри Григоров да стартира и на СП в Будапеща. Той наистина стартира в последната шеста серия. Но трепване на конкурента му отдясно кара Анри да сметне, че има фаулстарт. Такъв обаче не е отчетен и Анри тръва с метър след останалите. Фатално. Григоров завършва четвърти с 6.73 и отпада!

Цветанка Илиева в бягането на 200 м с 24.03 в първа серия завършва трета. В първия полуфинал й се пада втори коридор и това е съдбоносно за нея. Тя не успява да се нареди по-напред от петата позиция с 23.98 сек далеч от третата Фигейредо (Браз) 23.71 сек.

Последната наша участничка (но не по хронология) е ходачката Валерия Найденова Тодорова. Перничанката вече се е класирала 12-а на ЕП в Хага с нов български рекорд на 3000 м спортно ходене – 13:06.68. В Будапеща още на полуфинала съдиите са много строги и взискателни и Тодорова (след две предупреждения) категорично е отстранена от състезанието за неправилна техника на ходене!

Александър Вангелов

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ