Детските емоции са по-ценни от чиито и да било амбиции

До BGathletic.com достигна сигнал за нередно отношение по време на състезание. Веднага проверихме случката от всички възможни страни.

В тази статия няма да намерите конкретиката на проблема, защото става въпрос за деца, като някои от тях дори не знаят, че участват в сигнала. Но ще прочетете за вечния проблем треньор-родител. Проблем, който дори няма как да бъде неутрализиран. Но пък може да бъде намален.

Георги Филипов, уважаван спортен журналист, се обърна към BGathletic.com за несправедливост към детето му от страна на треньорката Моника Гачевска – част от големите имена в спорта ни, а от няколко години уважаван наставник на деца. Филипов изтъкна няколко нередни факта, проявили се по време на състезанието GO!KIDS! в събота. След като потърсихме гледната точка на Гачевска, тя даде добре аргументирани отговори за решенията си в събота. От тук нататък спорът е излишен. Кой е правият? Със сигурност има най—малко две мнения.

Ако ставаше въпрос за големи атлети, то гледните точки биха били публикувани в BGathletic.com, но повтарям, че става въпрос за деца под 10 г. и няма да си позволя да въвлека в спора на възрастните подрастващи, които биха почувствали най-малкото вина, че може да са направили нещо нередно. Отделен въпрос е какви последствия може да има в психиката и поведението им. И пак пояснявам, че не се решават проблеми на националния тим за Олимпиада.

В BGathletic.com нееднократно сме алармирани за проблеми по време на състезания. Най-вече от родители. Винаги сме търсили мненията на няколко страни, за да бъдем максимално полезни за атлетическата общност у нас. Взамоотношенията родител-треньор са най-взривоопасни, наред с оста родител-съдия и съдия-треньор.

Пиша тази статия не, за да оправдавам поведението на когото и да било, а за да дам няколко насоки за поведението на родителите и треньорите. Да, имам право да го направя като човек, който от години следи и се сблъсква с поведението на различните социални роли на стадиона, обобщавани нееднократно с колегите, тясно специализирани в детския спорт.

В по-долните редове не търсете връзка със случая, за който загатнах. Той е само поредният повод, който налага нуждата да напиша тази статия, която, надявам се, да накара възрастните да се замислят върху действията си. Действия, които са последствия върху деца.

Скъпи родители,

Най-важно е да знаете и уважавате правилото, че на стадиона или в спортната зала шефът е Треньорът. Той казва дали тренировката е свършила, кое е последното упражнение за днес и дали някой може да си тръгне по-рано. Не подкопавайте автортета на треньора пред детето си като допълвате заниманията с ваши хрумки. Ако смятате, че можете да го тренирате по-добре, тренирайте го.

Треньорът е шефът, независимо дали му плащате 20 лв., 50 лв., 500 лв. или изобщо не му плащате. Той е педагог, който знае всяко едно упражнение за какво се прави и защо едно занимание е подредено по конкретен начин. Ако виждате нередности в работата на треньора, то направете така че да обърнете внимание към това само на него, а не да разбира и детето ви. Ако неразбирателството продължи и не съответства с вашите виждания, преместете детето. Но не бързайте, а добре обмислете редно ли е. „Лампичката” ви трябва да е малчуганът, вслушвайте се в него – ако детето ходи с желание на тренировка, то то е на точното място и може би е по-правилно да се съобразите с мнението на малкия атлет.  

Треньорските решения са водещи, защото специалистът има поглед върху целия тренировъчен процес, а не само върху конкретна проява.  

Уважавайте треньорите, защото те често взимат от личното си време, за да бъдат с вашите деца.

Оставете децата си да се забавляват. Не си мислете, че когато са на 8 и 12 г. те ще печелят олимпийска титла. Но когато са на 8 и 12 г. се формира любовта им към спорта, която след години може и да донесе титла от Олимпиада. Ако цифрите 10.0 на вас нещо ви говорят, то на децата нищо не им говори и 10.8 и 9.99, както и 11.2. Оставете да изживеят емоцията от състезанието спокойно без да се чувстват длъжни да ви зарадват.

И не изземвайте работата на треньрора. Имайте предвид, че за едно състезание дечицата се подготвят с месеци. И не се изисква само да им покажеш от къде до къде да бягат. Подготовката изисква и психологическа, и тактическа подготовка. Атлетическите турнири за деца у нас се превърнаха в масови. На някои от тях се състезават над 500. Сега си представете как един треньор трябва да подготви едно дете, обикновено мислещо си, че е най-бързо, че то може и да не е първо. Често давам за пример едно грубо вмещателство на родител в работата на треньора, което води до много детски сълзи. Една от спецификите на детските турнири в леката атлетика е, че се участва в серии и победителите се базират на сравнение на постиженията на всички участвали в няколкото серии. Седмици, а и месеци преди състезание, треньорът адаптира децата към тази специфика, за да няма разочаровани, когато не са на стълбичката, а са били сред победителите в серия. И сега си представете, когато на стадиона се озове майка, която не знае тези правила и прегръща детето след бягането, крещейки „първа си, първа си, взимаш злато”.

Насърчавайте децата си!

А сега и за другата страна.

Скъпи треньори,

Не си мислете, че сте най—добрите в дейността си. Винаги можете да почерпите още знания и опит.

Не позволявайте да ви се бъркат в работата, така че да се нарушава тренировъчния процес. Но от друга страна, обмисляйте какво ви казват родители и колеги, а и децата – някой може да има право.

Когато става въпрос за обучение на деца, приемайте медалите като награда за компилацията между вашата работа и усилието и таланта на детето. Не приемайте отличията за самоцел, защото натоварвате с излишен товар крехките плещи на възпитаниците ви. А те не винаги са готови да я поемат.

Вземайте такива решения, които винаги можете да аргументирате. Ако сте действали първосигнално, след това рискувате да губите от доверието на хората около вас.

Създавайте условия за отборен и колективен дух.

Насърчавайте децата и не ги делете на талантливи и не толкова.   

Обичайте работата си и не гледайте дечицата като „касички”. Първо ги накарайте да обичат спорта.

Скъпи, родители и треньори, оставете дечицата да имат собствени амбиции и не искайте от тях да следват вашите!