Анелия Нунева: Изненадана съм от слабия финал на Илейн Томпсън

Рекордьорката ни на 60, 200 м и бивша на 100 м (10.85) Анелия Нунева коментира спринта на завършилото световно първенство в Лондон, където бе пълно с изненади.

Русенката не скри, че като гледала надбягванията в британската столица си спомнила нейните бягания в силните й години. За Анелия най-голямата изненада този път не бил краят на Юсейн Болт, а учудващото 5-о място на 100 м при жените на една от най-сигурните шампионки на това първенство – Илейн Томпсън.

„На полуфинала Томпсън бе перфектна. Такова бягане на 100 м не се вижда често. Освен, че бяга красиво, но всичко й бе като по учебник – невероятен старт, стартово ускорение, изправяне, бягане по разстоянието, финално усилие и финиширане. Не зная какво стана с нея само за час и половина. На финала бе неузнаваема и нямаше и спомен от това нейно бягане.

Въпреки неуспеха на Илейн, финалът си бе като за световно – много силен и първите 6 атлетки се събраха между 10.85 до 11.01 сек.

И по този повод искам да обясня някои неща, поне за женския спринт. Има огромна разлика между спринтьорките с резултати 10.85-11.00 сек. и останалите, тези, които бягат от 11.00-11.10. Дори бих ги определила като Първа и Втора група, а между тях разликата е огромна – цяла планина ги разделя.

Първо – подготовката за под 11 сек. е много различна и тогава ти си играеш със скоростта, като по учебник. Владееш бягането и скоростта. Уникално усещане е това. Затова гледайки сега тези момичета на световното си спомних и дори сякаш знаех какво мислят, как се чувстват преди и по време на бягането. Когато си на това ниво удоволствието е невероятно да знаеш, че ти контролираш бягането. Толкова ти е ясно всичко – как да стартираш, кога да се изправиш, как да бягаш по дистанцията и как да финишираш. Сега сякаш влязох в тяхната кожа.

Иначе, като цяло световният спринт при жените се развива, макар, че няма голяма разлика от моето време. Сега има повече момичета, които бягат под 11 секунди, но като резултати е същото. Сега има и повече спирнтьорки от Ямайка. На световното в Лондон видяхме много силни серии, но така е на голямо първенство.

Аз обаче видях погледите на старта на някои от фаворитите и видях колко несигурна бе Дафне Схипърс, например. Имаше късмет и спечели 200 м, но не бе уверена. Това го вижда само атлет, сблъсквал се с такива ситуации.

Затова знаех, че Болт този път ще загуби, погледът му го издаде, нямаше сигурност в очите му. Той нямаше онази увереност, а това между спортистите се вижда.

Хубаво е, че все повече европейски спринтьорки взеха да бягат добре, като германките. Разбутва се статуквото на САЩ и Ямайка. Както видяхме едно прекрасно и бързо младо момиче, като Джина Люкенкемпер – 10.95.

Накъде върви световният спринт? Сега американците взеха надмощие и си върнаха първите позиции. Не съм пристрастна, но се зарадвах за успеха на Джъстин Гатлин, който след толкова обругаване и след толкова години, отново е най-бързият.

За Болт? Както казах, знаех, че този път няма да спечели, не бе готов. Гениален е с това което показа и направи на пистата за 10 години. Това никак не е лесно. В Лондон на него му тежеше, че трябва да брани първото си място, докато другите нямаха такива проблеми.

Достойно е, че можа да каже – КРАЙ. За мен има още хляб в него, щом може още да бяга под 10 сек. Представям си какво е било на другите атлети през тези 10 години, докато той господстваше. Как са издържали на това. Но, всичко си има край.

За нашето представяне? Не зная как точно да го определя. Слабо е, но сега не можем да се мерим с големите държави. И въпреки това, ние трябва да подкрепяме нашите атлети.   

От Доха:

Яна Касова, пратеник на BGathletic.com

Новините от световното първенство в Доха достигат до вас със съдействието на: 

Болница "Тракия" и Парк-Хотел "Стара Загора".