‘Кенийчетата’ са гаранцията за бъдещето на атлетиката ни

Тази седмица е като врящ котел за атлетиката, защото има всякакви първенства в различни места по света. За щастие и за нашите атлети е същото, като почти всички се сражават на различни фронтове. Някои по-зле, друго доста по-добре.

Най-горещо бе на „арената“ в Найроби, където малките ни атлети (до 18 г.) се сражаваха като истински големи лъвове. И в тези сравнения и хвалебствия няма нищо пресилено, а това е хубавото усещане на всички, които следят много или малко нашия спорт.

За Найроби за последното световно първенство в тази възраст заминаха шестима и нито един няма основание да е недоволен или пък да се срамува от участието си.   

Абсолютно всичките – Александра Начева, Лиляна Георгиева, Алекс Христов, Никол Андонова, Елена Георгиева и Веселин Живков трябва да са горди с представянето на най-голямото първенство в кариерата им. Надяваме се тези кариери да са доста дълги и изпълнени само с хубави моменти.

Първо Александра Начева – може би това лъчезарно момиче да има известна доза съжаление, че не взе златото, защото бе подготвена за него. А може пък да е по-добро и за самата нея, за да има амбиции да гони световното злато в по-горните възрасти. Но е изумително за нейните само 15 г. това професионално отношение и поведение в състезанията, в случая от най-висок ранг.

Тръгна зле, можеше и да не се класира за финала, макар че пристигна в Кения като водачка на световната ранглиста. Стегна се на квалификациите и то точно когато бе най-важно – скочи колкото трябва в последния си опит. Боец!

На финала бе още по-зашеметяваща. Състезава се като голям атлет, без да се отпусне и без да се отчая и предаде от това, че китайката бе ужасяващо напред. Алекс гони до края и при малко късмет в последния опит, можеше да си вземе златото. Но, нека това да са им грижите на Александра и треньорът й Стойко Цонов. Имат толкова много състезания пред тях и дано ни радват все така. Начева, както и другите младоци, трябва да имат търпението и силата да преминат много внимателно през този израстващ период на юношеската възраст, да оцелеят без контузии и да стигнат до мъже и жени все така силни.

Лиляна Георгиева – сякаш винаги е била в компанията на световните бегачки. Не показа най-добрия си резултат, но то и бягането на 1500 м в Найроби бе тактическо. Лили обаче се държа, като голяма атлетка, тактически проведе бягането правилно, но не можа да устои на етиопско-кенийския тайфун. Все пак Лили е най-добрата европейска бегачка на 1500 м на това първенство, а и тя сама видя, че прехвалените африканки не са непобедими.

Другият ни финалист Алекс Христов бе приятната изненада в нашия скромен отбор. Момчето от Пловдив си свърши работата, показа резултатите, за които е готов в момента, а най-важното е, че издържа на напрежението и не се срина. Другото ще се получи, стига Алекс да го иска и целта му да е да е част от световния елит в тази най-мъжка дисциплина.

Останалите трима не влязоха във финалите, но изобщо нямат основание да са недоволни от представянето си.

Личните ми очаквания за Никол Андонова, пък и за Веселин Живков и Елена Георгиева, че ще се подадат на напрежението на голямото състезание и няма да покажат дори досегашните си резултати. Нищо подобно. И тримата ме опровергаха категорично и безкомпромисно. И Никол, и Елена и Веселин не се уплашиха и направиха нужното – раздадоха се и показаха най-добрите си резултати досега. За такива състезатели могат само да ни завиждат.

Никол май стана жертва на несправедливия регламент. Имаше само едно бягане на 100 м с пр. и направо финал. Бургазлийката обаче не се предаде и завърши пета в своята серия, но за първи път на най-важното състезание слезе под 14 сек., с което постави и нов национален рекорд.

Елена Георгиева също се бори много сърцато, раздаде се докрай на 400 м. За да се класира за полуфинала варненката трябваше да подобри личното си постижение и го направи. На полуфинала не реши, че си е свършила работата и също бяга много силно, около първото си постижение. Елена също е научена да се държи и състезава, като голям атлет и тя го прави. Дано с нейния успех варненската атлетика отново да си върне хубавите традиции и „морячетата“ да ни радват с още по-големи успехи.

В никакъв случай не слагаме на последно място „кавалерът“ Веселин Живков. Май самият той имаше известно недоверие в силите си по време на бягането на 200 м, но след като Веско си постави личен рекорд на най-голямото си състезание, значи се е раздал докрай.

На него се възлагат огромни надежди за мъжки успехи в спринта и дано това не го натоварва, но ако всичко е наред и продължи да гони световните бързаци, имаме основание да го чакаме често с медали.