Мария Кучина не се плаши от летвата на 210 см

Световната шампионка на скок височина Мария Кучина-Ласицкене от Русия разкрива доста неща от кухнята, както и за опитите й да подобри световния рекорд на Стефка Костадинова от 1987 г. (209 см). Тя опита за първи път 210 см на турнира в Хенгело в началото на юни.

В интервю пред руското издание „Спорт-експрес“ Кучина разказва за отношението си към рекордите. Тя признава и това, че никога не си затормозява главата с мисли за предишни състезания. Според нея такова е отношението й и към предстоящите стартове.

- За старата ви в Хенгело. Там за първи път в кариерата си опитахте да подобрите световния рекорд. Колко пъти след това премисляхте опитите си?

– Няма такива неща при мен. И не искам да го правя. Скочих и забравих. Дори мислено, никога не се връщам в сектора.

– Дори след поражение?

- Особено тогава. Тогава дори може да се нагнети напрежение, суета и негативи. Защо да си го причинявам.

- От какво идва това ваше спокойно отношение към любимия ви скок височина? Вродено ли е или на това ви е научил треньора?

– Мисля, че е второто. Това е част от системата на Геннади Гарикович Габрилян. Аз не виждам такива проблеми – излизам и скачам.

– Но това е знакова височина. Олимпийската шампионка (2012 г.) Анна Чичерова е разказвала, че когато е опитвала 210, го приема като особен момент. И е лесно да я разберем.

– Това е нормално, стоиш пред такъв рубеж и мислиш: това е просто една височина и е нужна да се разбягаш, както на тренировка, и да направиш всичко, както умееш. Не зная дали е правилно или не, но аз ще вървя по този път.

Не искам да се затормозявам с излишни мисли, да се напрягам с каквито и да е височини и дори да мечтая за тях. Ако някой си мисли, че спя и виждам световен рекорд – това не е така. Живея в днешния ден и гледам да ми е комфортно повече от вчера или утре.

Вечер, преди състезанието, не си говоря за моите скокове, а разговарям по телефона на съвсем отвлечени теми.

– Вие страхувате ли се, заставяйки пред летвата?

– Генади Гарикович го изкорени това усещане. Дори не помня времето, когато съм се страхувала от летвата. Ние винаги отиваме на риск. Дори това сега да не е оправдано, знаем, че след време то ще донесе успех. Понякога качвам летвата със 7 см нагоре, което е рисково, но мога да го направя и сега.

-Иван Ухов казва, че за него световен рекорд е по-интересен от олимпийското злато. А за вас?

– Сложен въпрос. Съпругът ми също ме е питал за това. Първата ми мисъл, която възниква: рекорд. Тогава той продължава да развива темата, като казва, че ако го подобря, после ще стана бивша рекордьорка. Аз – Ооо.