Първенството на фаулстартовете

Първенството на фаулстартовете. Няма как да не се запомни така 34-ото издание за историята на европейските шампионати по лека атлетика в зала. Но като се отърсим от досадните грешки в стартовата система, първенството в Белград беше перфектно.

Сърбите доказаха, че са спортни фанатици. Изпълниха „Комбанк Арена” и подкрепиха своите атлети подобаващо. Оргазаниацията беше подкрепена с 10 млн. евро от държавата, което даде възможност да се изгради и зала само за лека атлетика.

За българската лека атлетика първенството беше успешно. Радослава Мавродиева спечели сребърен медал в тласкането на гюле, а четвъртият в скока на височина Тихомир Иванов излезе от залата с признание за разочарование, доказателство, че скоро ще бъде на стълбичката. Георги Цонов с травма записа личен рекорд във финала на тройния скок.

Останалите пет българи, излезли на пистата в „Комбанк Арена”, не достигнаха до финал. Показаха постиженията от сезона си. За някои от тях обаче резултатите от тази зима не са очакваните и ако разгледат като фаулстарт представянето си, ще имат успешен старт през лятото.

Звездите на българската лека атлетика Ивет Лалова, Мирела Демирева и Габриела Петрова пропуснаха целия зимен сезон, логично и европейското първенство. Това направиха и десетки други звезди на Царицата от континента. Не е тайна, че в последното десетилетие европейските първенства в зала дават шанс за изява на по-ниския ешалон състезатели. Особено когато шампионатът е в следолипийска година.

Но шампионатът в Белград най-малко може да се определи като слаб. Ивана Шпанович (7.24 м в скока на дължина), Конрад Буковиецки (21.97 м в тласканто на гюле), Кевин Майер (европейски рекорд в седмобоя - 6479 точки) дадоха резултатите с най-високо световно измерение. Няколкото рекорда на шампионатите и оспорваните състезания във всички дисциплини направиха наистина класно 34-ото европейските първенства в зала.

И ако се върнем на началото на този текст. Фаулстартовете дадоха само възможност да дадем заглавието на едно силно и интересно европейско първенство. А стотици българи успяха да се насладят на класна лека атлетика само на няколкостотин километра от домовете им. Остава надеждата, че Белград ще бъде домакин на вече поисканите световно първенство в зала през 2020 г. и европейско първенство на открито през 2024 г. То се е видяло, че у нас няма да има спортна инфраструктира, която да доведе шампионат от такъв ранг в пределите на България. Поне да има наблизо.