Българските хърделисти – сред най-добрите в Европа - III-ра част

В такива трудни за техническо усвояване и капризни дисциплини като препятствените бяганията българските атлети изградиха през годините свое собствено място и реноме на едни от най-прецизните майстори в бягането с препятствия - не само на Балканския полуостров, но и в Европа.

За началото и първите успехи на българските хърделисти четете в I-ва част на материала - ТУК

A II-ата част четете - ТУК

Последният „мохикан” сред класните ни хърделисти е настоящият ни рекордьор на открито и в зала Живко Виденов. Роден през 1977 г., още на 18 години той е балкански шампион за юноши в Ниш, постижение, което повтаря на следващата 1996-а година в Букурещ.

На СП за юноши в Сидни в края на август’96 Виденов е жестоко спънат и блъснат на финала (останал девети), но преди това (последователно в серията и на полуфинала) той побеждава и двамата атлети от САЩ Джейсън Уотърс и Джон Макафи). В началото на 2000 г. Виденов (под ръководството на майка си рекордьорката Сашка Върбанова) подобрява българския рекорд на 60 м с преп. – 7.62 и на европейското  в зала в Гент само 2 стотни (7.64 срещу 7.61 на британеца Джарет) не му достигат да влезе на финал! Лятото също започва много успешно. На турнира в Ханя на 14 юни Живко Виденов подобрява българския рекорд – от 13.46 го довежда до 13.33! Само четири дни по-късно в Инголщад Живко побеждава с великолепно време – 13.41. В Загреб е пети с 13.54 и в Линц пети.... През следващата 2001-ва Виденов (вече при Димо Ников) 16 старта между 13.43 (в Лозана) и 13.80. А през 2002-ра – нови 22 (!) старта между 13.41 и 13.90. На европейското в Мюнхен Виденов (след 13.52 в серията и 13,45 на полуфинала) остава едва осми на финала с 13.67. През 2003-а болките в ахилесите започват да припомнят за себе си все по-често – с личен рекорд за сезона от 13.67 той не стартира на световното в Парж (СенДьони). Точно 89 (!) пъти Живко Виденов е „слизал” под 14-е секунди през дългата си и ползотворна атлетическа кариера!

Паметна за Виденов (и за българската атлетика) е датата 2 юли 2002 г., когато в Люцерн Живко се класира втори (13.53), но побеждава не кого да е, а олимпийския и 7-кратен световен (четири пъти на открито и три пъти в зала) шампион Алън Джонсън (САЩ)!!! Със седем титли на 60 м с преп. и пет на 110 м с преп. Виденов е редовен участник в националните шампионати.

От 1991 година в продължение на повече от 12 години в бягането на 400 м с преп. господства изключително напористият и волеви габровец Пламен Нягин (тр. Янко Братанов). Нягин спечелва шест златни медала от националните шампионати (само на 400 м преп.) и почти се доближава до 50-е секунди – 50.34 през 1992 г.!

През последното десетилетие на 20-и век армеецът Николай Койков (тр. Димо Ников и Божидар Шишков) стигна до 13.90 сек. А Коста Ангелов (тр. Димо Ников и Христо Стоянов) (14.02) също подсказа известни заложби. Европейският шампион на 400 м в зала Илия Дживондов (тр. Христо Стоянов) „слиза” под 50-те през 2000 година – 49.88. На следващата 2001-ва Дживондов също водеше ранглистата – 50.65, пред свищовлията Любомир Любенов – 50.88....

В началото на 21-ви век и Мартин Арнаудов (тр. Валя Демирева и Конст.Миланов) стига до 13.68 на 110 м с преп. и печели четири поредни титли (2010-2013) на 60 м с преп. и четири на 110 м с преп. Сериозна конкуренция му е старозагорецът Милен Пасков Вълканов (тр. София Събева). Той завоюва по четири златни медала на 60 м с преп. в зала и на 110 м преп.

В последните години чудесни изяви сред младите (на 110 м с преп.) имаше Красимир Стойчев (тр. Румяна Ценова). След като подобри рекордите за младша (13.65) и за старша възраст (13.85), Стойчев за съжаление приключи с атлетиката съвсем не навреме! Малко преди него варненецът Златко Лефтеров (тр. Цонка Господинова) „свали” рекорда за старша възраст на 60 м с преп. (7.94) и на 110 м с преп. – 13.90....

Последните две открития на родния спорт са съвсем младите Радин Вълчев (13.42 на 100 м с преп. при момчетата) и славистът Борис Линков (13.92). Вълчев достигна до 13.76 на 110 м с преп. (0.91 см). И двамата догодина ще бъдат на по 17 и дано успеят да се справят с норматива за световното за кадети в Найроби! А и сребърният медалист от ЕП за деца в Бърно Добромир Николов (13.61) вдъхва определени надежди за по-далечното бъдеще! На тях, на най-младите, българската атлетика ще разчита тъй много!

Александър Вангелов