Между стика и препятствията

Един от най-добрите млади препятственици в отминалия шампионат под покрив в Добрич – Станимир Йорданов – отдавна разделя любовта си към спорта между атлетиката и хокея на трева.

Състезател в СКЛА „Супер спорт Варна”, Станимир се подготвя под ръководството на треньора Руслан Грозданов (бивш юношески рекордьор на 60 м с препятствия в зала). Абитуриент във варненското спортно училище „Г.Бенковски”, Станимир все още не е решил към какво точно да се насочи в бъдеще. Но с еднакво усърдие тренира и на пистата, и на площадката за хокей...

Тази зима на шампионата в Добрич Йорданов се пребори за първия си значим медал в леката атлетика. Той спечели бронза на 60 м с препятствия при юношите под 20 години. Но тези 8.70 секунди въобще не го задоволиха. „Успях да надвия над съотборника си Тончо Ефтимов с 4 стотни, но цялото бягане не ми се получи. На първите две препятствия залитнах и не можах да налучкам ритъма.”

Оказа се обаче, че хокеят бил изпреварил атлетиката. Едва 10-годишен, Станимир попада на игрището и оттогава неизменно участва с клуба „Свети Климент – Варна” на всички възможни състезания.

Ето и сега, едва приключил зимния атлетически сезон, Станимир с отговорност се подготви за финалния турнир по хокей на трева за младежи в спортния комлекс „Камчия”. В събота и неделя (12 и 13 март) отборът му игра за медалите. Първите им съперници бяха хокеистите от Тракийския университет в Стара Загора. „Бихме ги с 12:2 и аз вкарах три гола и подадох четири асистенции. Треньорът ми Николай Янчев ме постави в центъра да разпределям топката. Иначе мога да се справя на всеки пост, с изключение на вратарския.”

Втория мач на Станимир и отбора му е срещу добричкия тим. „Добричлии бяха включили в състава си и състезатели на „Славия” от София. Целият мач премина нервно и спорно. Съдиите подпряха добричките хокеисти и загубихме с 1:3. Това беше в събота, а в неделя играхме с „Бяла” Русе. Бихме ги с 4:3. Отново се проявих с три асистенции, а съдиите ми отмениха редовен (според мен) гол. Е, в крайна сметка се окичихме със сребърните медали!”

Но това не е първият медал за Станимир от любимия хокей. Още на 14 години Йорданов е втори с тима си на националния шампионат за момчета. После при юношите под 16 години Станимир извоюва още един медал – бронзов. После кандидатства в спортното с лека атлетика и за година и половина се отдалечава от хокея. „Не издържах и се върнах се при старите другари. Отборът беше изпаднал в „Б” дивизия. Успяхме да надвием над всички там и отново се завърнахме в „А” група....”

Успешните изяви на Станимир със стика не остават незабелязани. Няколко пъти го канят в националните гарнитури – първо при юношите до 18 години, после при младежите до 21 години. „Тази зима от НСА ми изпратиха писмо да отида да тренирам с тях в София. Със сигурност щях да бъда включен в националния за европейското за младежи в зала през февруари в София. Но нямаше как да пътувам за столицата, пък и предстояха състезанията в Добрич!!! Аз все пак ученик в спортното, с лека атлетика!”

Станимир обича еднакво и хокея, и атлетиката. „Е, в хокея си зависим от съотборниците, пък трябва и да се раздаваш в името на отбора. В атлетиката е друго – заставаш в коридора си и всичко си зависи само и единствено от тебе. Обичам да бягам, да преминавам бързо над препятствията, да съм сред първите на финала. Е, че кой ли не го иска! Няма да се откажа нито от хокея, нито от атлетиката. Не ме е страх от тежките тренировки, свикнал съм. Пък и разнообразието ме разтоварва психически – полезно ми е..... По принцип нямам граници, ще се боря!”

Остава да дочакаме да узнаем дали Станимир ще осъществи намеренията си на предстоящия шампионат през юни в София. И по-нататък, сред най-добрите в хокея на трева. Ще видим!

Александър Вангелов