Във футбола и леката атлетика има организирана престъпност

Летиция Паоли (49 г.) е италианска криминоложка, която в момента е професор в юридическия факултет на университета в белгийския град Льовен. Тя е следвала политически науки в университета във Флоренция, а дипломната й работа е за дейността на италианската мафия. Освен на университетско ниво Паоли се изявява и като експерт криминолог в областта на спорта. А от тази пролет е начело на независима комисия, която разследва Фрайбург като център на разпространението на допинг в Западна Германия. В случая обаче тя дава мнението си за последните криминални събития в света на футбола и леката атлетика.

- Г-жо Паоли, не са ли в действителност босовете на световния футбол и световната лека атлетика нищо по-различно от босове на мафията?
- Може би някой традиционен бос на мафията би се обидил от подобно сравнение. Но ако трябва да сме сериозни - мафията е организация с много строги стандарти и ценности, както и със съответните наказания. Освен това италианската мафия не само корумпира, тя прибягва до насилие и убива хора. Затова във футбола и атлетиката може да се говори за мафия само в преносен смисъл.

- Значи мафия минус убийства?
- Това, което виждам, без съмнение може да бъде наречено организирана престъпност. В случая на ФИФА американската министърка на правосъдието Лорета Линч прилага закон, който е направен за американската мафия.

- Много се говори в посоката, че домакинствата на световните първенства във футбола са се уреждали с подкупи. Функционери бяха арестувани, президентът на ФИФА Сеп Блатер е отстранен, срещу него тече разследване. Сега се оказа и че президентът на световната атлетика Ламин Диак е предлагал чрез посредници на спортисти да им покрива положителните проби, ако му платят. Един голям спортен функционер е начело на банда за изнудване - това би трябвало да надхвърля и вашите представи?
- Не ги надхвърля. Като криминолог от Италия аз имам предимство пред конкуренцията. Корупцията там е доста широко разпространена, включително и във Ватикана. И вярата ми във функционери от всякакъв вид пада обратнопропорционално на техния ранг.

- Защо спортът се оказва толкова податлив на големи измами?
- Според мен основните причини са две. Става дума за победа и загуба, а там определено могат да влияят криминалните методи. Който не е част от играта, губи. Освен това почти не можем да погледнем през големите организации като ФИФА, ИААФ или МОК. Тези организации живеят от продажбата на големите си мероприятия, върху които имат монопол. Точно така те станаха много богати. Когато големи пари се сблъскват с непрозрачност и недостатъчен контрол, корупцията рядко е далеч.

- Не петнят ли спорта многото пари, за които става дума?
- Това впечатление се създава. И това предполага, че предишното състояние на спорта е било по-добро. Това становище може да се защитава, но не сме длъжни да го правим. А и парите сами по себе си не са основният проблем. Проблемът се крие във факта, че парите потичат в система от черни каси и непрозрачни канали. И едва ли може да се разбере как се разпределят.

- Значи спортът е толкова корумпиран, че не е способен сам да даде обяснения?
- Да, това, което се предприема не е достатъчно.

- Но за това си има световна антидопинг агенция. WADA e разследвала системната употреба на допинг в руската атлетика и препоръча крайни мерки - изключване на руската федерация от ИААФ и всички международни състезания, както и доживотни наказания за някои състезатели, треньор и функционери. Това не е ли достатъчно?
- Нужно е наказателно право, за да се заловят кръстниците в такива случаи. Видя се в колоезденето. Ланс Армстронг се оказа допингиран, но защо толкова късно се разбра? Ако Армстронг беше наркодилър, щяха да използват срещу него цял репертоар мерки от подслушване на телефона до 24-часово следене. И случаят щеше да е приключил в рамките на няколко месеца.

- Обществеността дълго време беше на страната на Армстронг. Много хора не искаха да видят засегнат героя, който победи рака. В Германия сега става същото. Световното първенство през 2006 г. за тях си е Лятната приказка. И много хора не могат да приемат за истина, че тя може да е била купена с подкупи. Но дали емоциите на спорта са най-доброто покривало за корупцията?
- В действителност така се оказва. Според мен повечето немци не си поставят с кой знае какво удоволствие въпроса за връзката между професионалния спорт и организираната престъпност. Изглежда, наистина спортът се смята за нещо идеално, където нещата са цивилизовани и честни.

- Не е ли дошло времето начинът на мислене в големия спорт да се промени из основи?
- Без съмнение. Разминаването между повишените очаквания и явния упадък поставят интересния въпрос за бъдещето на спорта в тази му форма сега. Протестите в Бразилия срещу високата цена на Мондиал 2014 бяха категоричен знак, че вече съвсем не всичко се приема в името на спорта. Друг знак е, че никоя страна в Европа не иска да се ангажира с провеждането на зимна олимпиада. И затова сега ми е много интересни как ще продължат дискусиите около кандидатурата на Хамбург за домакин на лятната олимпиада през 2024 г.

„7 дни спорт”