Елена Исинбаева: Връщам се, защото няма как да се проваля

Световната рекордьорка в овчарския скок Елена Исинбаева се отказа от леката атлетика след титлата на световното в Москва през 2013. В началото на тази година Исинбаева, която роди първото си дете миналото лято, обяви, че се връща в атлетиката и ще гони участие на игрите в Рио. Исинбаева даде дълго интервю пред главния редактор на "Балшой спорт" Алексей Немов - легенда в гимнастиката.

- Обявихте, че се връщате в спорта. Какво повлия на решението ви?
- Комбинация от много фактори. След като родих Ева, много хора ме поздравиха и след това започнаха въпросите дали ще се връщам. Допусках такъв вариант, но не бях сигурна. По-скоро си мислех, че след време ще имам второ дете. Но въпросите за завръщането не спряха. Говорих със съпруга си, семейството, с треньора Евгени Трофимов. Те всички ме подкрепиха. И реших да пробвам. Ако не успея, винаги мога да спра.

- Не се ли страхувате? Не всички успяват при завръщане.
- Не. 2016 г. със сигурност ще е последната в кариерата ми. Приемам я за бонус. Всяко състезание ще е прощално: с турнир, град, страна. Ще бъде като световно турне на Елена Исинбаева. Много хора по света ме обичат и ще скачам за тях. Много от тях не се интересуват от резултата, просто искат да се радват на скока ми. Липсва ми вниманието, аплодисментите им. Психическо напрежение няма. Няма какво да губя. Всички рекорди, медали, награди - те няма да избягат. Само може да се увеличат.

- Имате ли за цел световен рекорд?
- Всичко е възможно. Ако целта е да се подготвя за олимпиадата, то ще е за световен рекорд. Вече съм скачала 5,10. Мисля, че лимитът на тялото е 5,15. Ще се опитам да стигна такъв резултат, да поставя рекорд, който да стои 100 години.

- Рено Лавиени счупи вечния рекорд на Сергей Бубка в зала, след като преодоля 6,16.
- Французинът е невероятен атлет. Не е висок (177 см - б.а.), миниатюрен, но счупи стереотипа за състезател в овчарския скок. Преди си мислехме, че такъв може да е човек, висок над средното, с дълги ръце, с отскок и т.н. Понякога гледам Рено, изглежда ми по-дребен от мен и се чудя как този човек взима такива височини?

- Как Бубка гледа на постиженията му?
- По два начина. От една страна, той знае, че рекордът няма да е вечен и все някога някой ще го счупи. От друга страна, сигурно му е малко неприятно. Когато свикнеш с идеята, че си непобедим, е трудно да приемеш обратното. Аз се чувствам по-същия начин. С Бубка се чуваме.

- Занимавали сте се с гимнастика. Защо спряхте?
- Тренирала съм 5 г. със сестра ми Ина, която е с година по-малка. Родителите ни видяха реклама във вестник и ни записаха. Не исках да ходя, защото бях висока, а това не е добре за гимнастиката. Но майка ми убеди треньора. Тялото ми не е добро за гимнастика - висока съм, с дълги ръце. Не стана. Но след това пробвах в овчарския скок. В началото отказах, но Трофимов ме убеди с разказите как мога да печеля медали и олимпийски титли. Започнах през ноември 1997, през юли 1998 спечелих младежката олимпиада. Само на 18 отидох на олимпиадата в Сидни, но не се класирах.

- Във вашия случай се потвърждава тезата, че гимнастиката е ключът към всички спортове.
- Така е. Винаги съм казвала: "Не знаете къде да запишете детето си - запишете го на спортна гимнастика". Този спорт дава отлична база. Най-големият ми племенник тренира гимнастика, на 7 г. може да прави 20 лицеви опори и още много упражнения.

- Какво мислите за нивото на руската атлетика?
- Има смяна на поколенията. Игрите в Рио ще са прощалното състезание за всички от моето поколение. Възможно е след нас да има провали, защото младите няма веднага да отговарят на изискванията. Но след това всичко ще стане нормално, защото Русия има отлични експерти.

- Напоследък има доста допинг скандали...
- Те са в спорта като цяло. Дано в близко бъдеще допингът да бъде победен и да започне състезание на чисто. Ако мамиш - бъди готов да те хванат и да отговаряш за това. Както стана с Ланс Армстронг.

- Известни спортисти като Юрий Борзаковски и Олга Зайцева бяха назначени за треньори. Вие представяте ли си се като главен треньор на Русия?
- Имам много предложения, всички са свързани със спорта, с олимпийското движение. Ще видим какво ще избера след края на кариерата ми. Но едно е сигурно - нямам намерение да напускам Русия.

- Вие бяхте кмет на едно от олимпийските села в Сочи. Бяхте бременна тогава. Не се ли притеснявахте?
- Бременността мина без усложнения, така че пътуването до Сочи остави само приятни спомени. Даже не забелязах уголемяващия ми се корем. Родих в Монако, естествено, така че изпитах всички неща от процеса.

- Съпругът ви до вас ли беше?
- Зад вратата. Аз съм перфекционистка и не искам да ме виждат, когато не съм в оптимално състояние. Преди да ми донесат детето, си измих косата, нагласих се. Когато ми го дадоха и тя започна да суче, беше невероятно: това наистина ли съм аз? Още се удивлявам на целия процес на раждането, как един човек излиза от друг. Но осъзнаването, че станах майка, постепенно идва.

- С какво се занимава съпругът ви?
- Лекоатлет, хвърля копие. В болницата беше в съседната стая, гледаше бебето през нощта, за да ми даде възможност да поспя. Будеше ме само когато трябваше да я кърмя. В първите три месеца след раждането бяхме заедно постоянно. Много съм му благодарна.

- Кой измисли името?
- Първо исках да я кръстя Олимпия, след това Делфина, защото обичам делфини. Но Никита каза: "Бедното дете, да живее с такива имена!" И решихме да я кръстим Ева.

- Ще се занимава ли със спорт дъщеря ви?
- Определено. Искам да е грациозна. Сигурно ще я запишем на художествена гимнастика или на балет.

- Каква щяхте да сте, ако не бяхте атлетка?
- Ужасно е само да си го представя. Не знам друга сфера в живота, която да дава такива възможности. На 22 г. станах олимпийска шампионка, издържах себе си, сестра ми и родителите ми. Когато карах моята кола, забелязах, че на мен гледат като на някаква държанка. За мен спортът е всичко. Искам да споделя опита си с децата. Ако искаш да живееш добре - труди се честно. Ако нещо не е както трябва - погледни първо себе си.

По превод на „7 дни спорт”