Шрифт:

Анелия Нунева на 50

Анелия Нунева на 50
Нунева с Ивет Лалова.; Снимка: списание ′Атлетика′
25-07-2012 17:09

Едно от най-известните и почитани лица на българската атлетика – Анелия Нунева - навърши 50 години. Невероятно – колко бързо лети времето. Като че до вчера русокосата фурия от русенския град Бяла помиташе съперничките си и спираше електронните уредби с удивителни времена....

Родена на 30 юни 1962 г., Нунева започва да се занимава сериозно с атлетика едва след завършване на средното си образование. Срещата й с треньора Георги Драганов през 1980 наистина се оказва съдбоносна. Още през 1981 Анелия „изстрелва” обещаващото 11.4. И първият й рекорд е оттогава - с щафетата 4х200 м във френския град Бюрг – 1:32.48 – рекорд, недокоснат и до днес. През следващата 1982 г.  Нунева подобрява с една стотна рекорда на 100 м на Софка Попова – 11.14 и и остава четвърта на ЕП в Атина (11.30), само на стотна от „бронзовата” Роз-Еме Бакул (Фр.). Щафетата ни 4х100 м също остава на крачка от медала, като Анелия бяга (както винаги) най-трудния втори пост.

Осми юни 1983 г. „Олимпийски ден” в Берлин. Стадион „Лудвиг Ян” е препълнен с повече от 40 хиляди зрители. Старт на 100 м за жени. До „ракетите” от ГДР Гьор, Кох и Гладиш е и нашето момиче. След полуфинала болката в коляното някак е стихнала, но..... Изстрел на стартера и Анелия се понася напред  успоредно с Марлиз Гьор. Чак около 60-ия метър я застига Марита Кох. Зилке Гладиш я изпреварва в последните 5-6 метра. Световен рекорд за Гьор (10.81), Кох е с 10.83, а Гладиш - с 11.03. Четвърта е Нунева, но с какво постижение – 11.07 сек.! На първото СП  в Хелзинки, на полуфинала на 100 м Нунева и Гладиш, според съдиите на фотофиниша, са изпреварени с една стотна от....спринтьорката на домакините Хелина Марямаа (11.29)?,,, Малък реванш за Анелия е шестото място на 200 м и четвъртото с щафетата 4х100 м...

Олимпийската 1984 г. започва за Нунева със сребърния медал на 60 м на ЕП в зала в Гьотеборг, после през май става ясно, че нашите няма да заминат за Олимпиадата в Лос Анджелис. На Олимпийския ден в Берлин щафетата ни 4х100 м в състав Пепа Павлова, Анелия Нунева, Надежда Георгиева и Лиляна Иванова побеждава рускините, а германките изпускат палката. Това се повтаря и на алтернативния турнир „Дружба” в Прага, където Нунева финишира трета на 100 м (11.10) след Гьор (10.95) и Кондратиева (СССР) – 11.02.

Следолимпийската 1985 е година за относителен отдих, но на финала за Купата на Европа Нунева остава трета на 100 м, което автоматично я включва в сборния отбор на Стария континент за Световната Купа в Канбера. В далечна Австралия Нунева остава четвърта на 100 м за отбора на Европа.

На европейското в Щутгарт през 1986 г.Нунева отстъпва само на Марлиз Гьор, но с 11.04 поставя чудесен нов български рекорд. Още един сребърен медал е спечелен с щафетата 4х100 м! На 8 август в София женската ни щафета 4х100 м постига невероятните 42.08 секунди. При това уредбата засича при предаването между трети и четвърти пост 31.16 секунди! Но на последния пост изключителната боркиня Донкова е заменена от Лиляна Иванова. А ако бягаше и Донкова, неминуемо щеше да има и световен рекорд за българките.....

Истински дъжд от рекорди постига Анелия Нунева през 1987 г. Първо почва с рекорда на 60 м в зала – 7.09, 7.07, 7.05 и 7.03 на полуфинала на европейското в зала в Лиевен. Там тя печели сребърен медал на 60 м. Няколко българи участват на първенството на САЩ в зала в Ню Йорк и Анелия става....шампионка на САЩ на 60 ярда в прочутата Медисън Скуеър Гардън. На световното в зала в Индианаполис съдиите на фотофиниша се бавят повече от половин час, преди да обявят класирането – Коман (Хол) шампионка (7.08), втора канадката Исайенко (7.10) и трета Нунева (7.10). Впоследствие Исайенко е дисквалифицирана и Нунева е възнаградена със сребърния медал!

През лятото на 1987 г. Нунева най-после преминава мечтаната граница на 11 секунди – на 7 юни на мемориала Знаменски в Москва. Първо 10.98 в серията, после 10.92 на финала. Десет дни по-късно в Белград 10.86! Журналистите почват да я наричат „бялата негърка” – така мощно и красиво бяга! Но малко преди заминаването за СП в Рим Нунева получава неприятна контузия на палеца на левия крак. С възпаления си палец Нунева поставя рекорд на 200 м на републиканското в София (22.01), но травмата се обостря и във Вечния град Нунева издържа до 80-ия метър във финала на 100-е метра, след което остава шеста (11.01). Немислимо е да се бягат двестате метра, но Нунева е достатъчно отговорна и застава на втори пост в щафетата ни 4х100 м, където оставаме четвърти....

В олимпийската 1988 г. зимният сезон е пропуснат в името на голямата цел – Игрите в Сеул. Подготовката върви повече от добре – Нунева поставя фантастични времена по време на контролите. На 02 септември по време на държавния шампионат на стадион „Васил Левски” на полуфинала Нунева изстрелва 10.85, после на финала 10.87! По време на лагера в Япония треньорът Драганов е повече от доволен, той е изумен. На тренировките Нунева вече пробягва няколко отсечки на 110 м под 11.80 секунди! В Сеул победа в серията с 11.09, победа и на четвъртфинала – 10.96, и то над Гуен Торънс (САЩ) и Грейс Джексън (Ям). На полуфинала една до друга са Нунева, бившите световни рекордьорки Евелин Ашфорд и Марлиз Гьор, олимпийската шампионка Людмила Кондратиева и двойната световна шампионка от Рим Зилке Гладиш-Мьолер. Нунева е убедително напред и едва в квадратите, когато се изправя, е изпреварена само от Ашфорд с една стотна – 11.00 срещу 10.99! На финала Анелия стартира великолепно и до 30 м е наравно с извънземната Флорънс Грифит-Джойнър – 4.09 сек.! На 50-ия метър Джойнър е само с 4 стотни по-напред 5.97 срещу 6.01 за Нунева. 60 м са изминати от Анелия за 6.96 сек!. Малко след осемдесетия метър обаче Нунева изведнъж рязко „сваля” скоростта и започва жестоко да куца. Задният бедрен мускул буквално е разкъсан! С мечтата за олимпийски медал е свършено! Малшанс, пръст на съдбата или....?

1989 и 1990 г. преминават за Нунева с най-щастливото събитие на живота й – раждането на сина й Явор! През 1991 г. Нунева се завръща с четвъртото място на 100 м на КЕ във Франкфурт и с непрятното заболяване от вирусен хепатит....

Втората си олимпийска година Нунева начева със сребърния медал на 60 м на ЕП в зала в Генуа. През лятото стартовете са сведени до минимум предвид целите за Олимпиадата в Барселона. Вече с нов треньор – Георги Димитров – Нунева успява да влезе във финала на 100 м, но там с 11.10 остава шеста....

През 1994 г. на европейското в Хелзинки Нунева печели последния си бронзов медал с щафетата 4х100 м и прави последния си финал – на 100 м, където остава четвърта.

След приключването на спортната си кариера Нунева за известно време се установява в Словения, където работи като треньор. После заминава при съпруга си в САЩ, но често се завръща в България!

Рекордите и титлите на Нунева са трудно изборими – седем поправки на българския рекорд на 100 м (от 11.14 до 10.85), две на 200 м (22.33 и 22.01), пет на 60 м в зала (от 7.09 до 7.03) и четири на 200 м в зала (от 23.30 до 23.06). Анелия засега е недостижима в България с 13-те си „слизания” под гросмайсторските 11 секунди на 100 м!

Да пожелаем на Анелия Нунева още много здраве и успехи!

Александър ВАНГЕЛОВ за спиание „АТЛЕТИКА”


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2018