Шрифт:

Синдромът ′прегряване′ при родители на деца-спортисти

Синдромът ′прегряване′ при родители на деца-спортисти
05-01-2018 09:38

Васил Живков, 

родител на трима успешни състезатели в три различни вида спорт, бивш състезател

 

След почти 20 години, прекарани с децата ми по кортове, ски писти и лекоатлетически зали и стадиони, съм бил свидетел на много родителски емоции, невинаги положителни и често вредящи на детето, и, за съжаление, продължавам да ги виждам и сега. Затова искам да споделя моята гледна точка и ако мога, поне малко да помогна на вас, родители на активно спортуващи деца.

 

Всеки родител обича своите деца и иска най-доброто за тях. За всеки родител неговите деца са най-добрите. Повечето родители са готови да помагат на своите деца при всякакви обстоятелства. И във всичко това няма нищо лошо. Но много родители бъркат здравословната подкрепа с пагубната лична амбиция. Те смятат, че децата им на всяка цена и винаги трябва да побеждават, да взимат медали, да бъдат първи от най-ранна възраст. И ако това не се случва, те „подпалват моторетките” и превръщат тези „загуби” в страхотни драми. Това, за мен, е така нареченият „синдром на прегряване”, при който родителите губят адекватното си поведение.


Пощадете крехката детска психика в ранна възраст и оставете заниманието със спорт на децата ви да бъде и за удоволствие и игра! Няма доказана връзка, че когато едно дете побеждава на 5 г., ще стане олимпийски шампион на 25 г.

 

Замисляли ли сте се как едно дете на 4, 5 или дори на 7-годишна възраст приема състезанието, независимо от вида спорт? Не е ли най-важното, че ние, като родители, сме го завели да тренира, за да е здраво, да изразходва енергия, да получава умения в даден спорт, да развива своята двигателна култура, да се научи да бъде организирано и дисциплинирано, да общува с връстниции най-вече – за да играе и да се забавлява. А след това, когато детето е вече на 8-10 г., в повечето спортове започва истинският състезателен живот.

 

Наистина има деца, които показват изключителни заложби от съвсем малки, но това са единици. Погледнете обективно - дали и вашето дете е от тях?

 

Скъпи родители, децата са различни. Някои се раждат състезатели. Други израстват през годините, по-късно проявяват своя борбен характер и изграждат постепенно нужните качества. Трети никога не успяват да станат истински състезатели. За съжаление, немалко родители не могат да чакат. Искат от децата си всичко и веднага.


Няколко случая от моята практика


Ще ви дам няколко примера, които са се запечатали в моето съзнание като родител.
Тенисът е прекрасен спорт, когато се играе спортсменски, но за някои родители е по-важна победата от честната игра. Срамувах се като българин, когато на един турнир в чужбина, родителите на една успешна българска тенисистка я поощряваха да лъже в мача и това ескалира почти до бой на трибуните. А за съжаление, това не е изключение в този спорт.

 


В тениса съм бил свидетел на безкрайно много случаи, при които водещ е родителят, а не детето-състезател. За мен един от най-фрапиращите беше, когато 12-годишният ми син играеше полуфинал на тенис турнир и след като спечели първия сет, бащата на неговия съперник го извика извън корта и му отвъртя два страхотни шамара пред смаяните ни погледи. В края на краищата мачът беше спечелен от неговия син, но това ли трябваше да бъде цената?! Е сега сигурно вече се досещате – на 12 години това момче стана шампион, но на 14 г. - се отказа от тениса.


Как смятате се чувства дете, състезаващо се в ски алпийски дисциплини, което е пропуснало врата или е паднало на състезание и не смее да слезе до финала, защото долу го чака разгневеният му баща с големите шамари. Или дете, което не е спечелило състезанието и баща му го оставя на пистата и си тръгва без него?!


Мога да дам и много примери от леката атлетика, но ще си ги спестя, защото някой ще се разпознае в тях.

И все пак остава въпросът - може ли един шамар или изречена обида на всеослушание да поправи грешка? И толкова ли е фатална загубата в едно състезание на едно все още невръстно дете?

Моите съвети към родителите на спортуващи деца


Скъпи родители, има няколко важни неща, върху които трябва да се замислите.


1. До 12-13-годишна възраст родителят участва 100% в подкрепата на детето си – избор на спорт, клуб и треньор, водене на тренировка, финансово обезпечение. И това е ключовата възраст, в която родителските амбиции и грешки могат да доведат до отказване на детето от спорта в горната възраст. Затова са много важни решенията и поведението на родителя. След 14-тата година мнението на детето би трябвало да има тежест, а след 16-тата година родителят не бива да се намесва, единствено трябва да дава своята морална и финансова подкрепа.


2. Родителите не трябва да пренасят своите свръхамбиции върху децата си и не трябва да допускат неуспехите им да се превръщат в драми. Не натоварвайте децата със свръхочаквания! Не ги оставяйте да се чувстват виновни, че не са изпълнили вашите желания!


3. Няма дете, на което да не му се е случвало да бъде побеждавано. И тук има едно важно правило: родителят трябва само да подкрепя и помага. Когато вашето дете загуби, първо го попитайте как се чувства, има ли някакви проблеми. Може би вашето дете страда не по-малко от вас, че не е успяло да отговори на вашите очаквания. Не му причинявайте допълнителен стрес, като му се карате, нагрубявате, огорчавате или удряте. Оставете анализите и критиките за по-късно. Само така то ще почувства, че вие го подкрепяте, независимо дали е победило или не.

 

 

4. Научете се да се радвате на малките победи! Дори преминаването с едно място напред, било то от 20-то на 19-то, вече е победа.


5. Добре е децата до 8-10-годишна възраст да са минали през поне два-три спорта и едва след това да се „специализират” в този, в който се чувстват най-добре.


6. За съжаление, в днешния спорт финансовите възможности на родителите са фактор. Има спортове, в които парите са водещи и родителите парадират с тях. За радост, леката атлетика не е сред тях. Скъпи родители, не може и не трябва да „купувате” спортните успехи на своите деца, ако искате те да стигнат далече.


7. И още нещо важно – спортът не може и не бива да е единствената цел. Дали ще насочите децата си към спортно или обикновено училище, изборът е ваш, но те трябва да продължават да учат. И един ден, когато излязат от активния спорт, те трябва да имат възможности да изградят пълноценно живота си.

Отношението родител-треньор


Искам да засегна още един аспект, който също е важен за детската психика. Много често родителят е склонен да обвинява единствено и само треньора за неуспехите на своето дете. Разбира се, че треньорът е най-важната фигура за постиженията на един състезател. Когато избира треньор за своето малко дете, родителят трябва сам за себе си да изясни какви са неговите цели. Условно съществуват два типа: треньори –„аниматори” и треньори -„терминатори”. Първите са много подходящи за занимания в ранна детска възраст. Те са способни да превърнат всеки един спорт в игра и приятно занимание за детето и същевременно изграждат спортно-технически качества. Вторите са онези треньори, от които може да очаквате истински спортни успехи на децата ви. Те се борят не само за победа, но и са в състояние да доведат състезателите си до нея. Ако детето се занимава със спорт от най-ранна възраст, е добре да премине и през двата вида треньори. Понякога в детския спорт има и треньори, които съчетават двете функции.

 

 

Скъпи родители, трябва много внимателно да преценявате, дали е уместно да местите детето си от треньор на треньор и от клуб в клуб, само защото вашите амбиции не са удовлетворени. Може би първо трябва да потърсите причината в себе си, във възпитанието, което давате на децата си или просто във физическите им възможности. Добре е също, преди да предприемете каквото и да било, да разговаряте с треньора, и то не пред детето и ако все пак наистина съществува проблем, тогава да търсите друго решение. За съжаление, наистина има треньори, които нямат необходимите педагогически или професионални умения.

 

Вместо заключение
За финал съм запазил най-важното – дали вашето дете ще стане голям състезател, времето ще покаже, но от нас, родителите, зависи да възпитаме децата си да бъдат преди всичко хора с изградени ценности, които да се справят успешно в реалния живот.

 

Това е лична позиция, с която не ангажирам никого. Може би има още много други гледни точки, но се надявам с написаното да помогна на повече родители да съхранят децата си и да се радват на техните успехи по-дълго време.

Искам да пожелая на всички малки и по-големи състезатели да бъдат здрави и много успехи през 2018 г.!

 

Васил Живков,
родител на трима успешни състезатели в три различни вида спорт, бивш състезател

 

---

Стани фен на BGathletic.com във Фейсбук за да научаваш бързо новините от света на леката атлетика.


Можеш да ползваш и мобилната версия на BGathletic.com за смартфони и таблети, която е налична на адрес m.bgathletic.com


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Май 2018