Шрифт:

Юбилей: Валентин Старчев – между спорта и изкуството

Юбилей: Валентин Старчев – между спорта и изкуството
14-08-2015 07:45

Един от най-добрите скулптори в историята на изкуството ни безспорно е Валентин Старчев. Но освен с творбите си, известни далеч зад границите ни, Старчев е познат и като един от най-елегантните и талантливи спринтьори в средата на миналия век.

Повод са следващите редове е юбилеят на Валентин Старчев – днес той навършва 80 години! Неотдавна неуморният проф. Константин Жалов се срещна с юбиляра и подготви интервю за поредната си книга „Покоряване на върховете – бягания”. Предлагаме ви  интервюто.

Познаваме се с Валентин Старчев от 1955 година - аз бях треньор, а той беше състезател в националния отбор по лека атлетика. С опитните Ангел Колев и Ангел Гавраилов, той и Михаил Бъчваров бяха новата млада смяна спринтьори в тима. Те бяха идеалната четворка в щафетното бягане 4х100 м. Вальо имаше прекрасен старт и бягаше на първи пост, на втори пост бягаше Мишо Бъчваров, на трети Ангел Гавраилов и на четвърти – Ангел Колев. Тази четворка има над десетина победи и няколко национални рекорда. Вальо имаше и няколко индивидуални победи на 100 и 200 м, а на 400 м постави национален рекорд – 48.6 секунди. Той е съавтор на 5 национални рекорда в щафетните бягания на 4х100 и 4х400 метра.
Освен в спорта, Валентин Старчев има още по-големи изяви в изкуството. След завършване на Художествената академия със специалност „Скулптура”, той става известен у нас и в чужбина – Белгия, Германия, Япония и др. Негови скулптурни творения са изложени в редица музеи и колекции.
Намирам се в творческото ателие на Вальо,където той ми представя свои творения и след това започва нашия дълъг (повече от 3 часа) разговор за спорта и изкуството.

- Вальо, как премина твоето детство?
- Роден съм на 14 Август 1935 г. в Стара Загора в семейството на Дечо и Мара Старчеви. Живеехме в малка едноетажна къща с широк двор заедно с дядо ми Софроний и баба ми Ангелина. Детството ми мина най-вече в игри. Както всички момчета по това време играехме основно футбол, като ритахме със собственоръчно направени парцалени топки. Беше популярна и народната топка. Играехме на улицата - пред нашата къща беше спокойно и тихо по това време - не помня  да е минавал автомобил!

- В кои начални училища си учил?
- По мое време в града имаше две основни училища. Аз учех в „Пипинерата” - не си спомням официалното име, но помня учителите г-н Петков и г-н Калпакчиев. Помня също, че всички ученици от двете училища ходеха с различни на цвят шапки. Ние носехме сини шапки и ни викаха „доматите” (като сини домати), а тези от другото училище бяха със зелени шапки и им викаха „чушките”.
В І-ва прогимназия учих от І до ІІІ клас. Започнаха организирани спортни занимания, благодарение на учителя ни по физическо възпитание. Той беше много запален по футбола и в градината до училището бе направил „истинско” футболно игрище, което имаше и врати. Там играехме след часовете, а през почивните дни той провеждаше мачове между класовете, но вече играехме с кожени топки.
Завърших средно образование в І-ва мъжка гимназия, която се помещаваше в нова модерна сграда и имаше физкултурен салон и открит плувен басейн! Учителят по физическо възпитание се казваше Васил Николов. Заниманията – основно бягания - се провеждаха в подготовка покриване на нормите на комплекса ГТО (Готов за труд и отбрана). При покриване на нормата за бързина бях първенец на училището на 100 м, след което участвах на ученически състезания в града.

- Кога постигна първият резултат на 100 метра?
- След като се проявих като добър спринтьор, Николов ме препрати да тренирам в дружество „Ударник” – Стара Загора. Там нямах личен треньор и правех компания в тренировките на Димитър Христакиев „Карнето”, изявен бегач на 400 м!        
След като завърших гимназия в Стара Загора, през 1951 г. заех първо място с официално регистриран резултат на 100 м – 11.7 сек. и бях включен в юношеския национален отбор.

- Как продължи спортната ти кариера?
- През 1952 г. в София бе организиран тренировъчен лагер на атлетите-юноши от страната, членуващи в дружество „Ударник”. За първи път участвах в тренировки, водени от треньора на националния отбор - Тихомир Каранов. Помагаха му изявени тогава атлети - Христофор Матикян - бегач и рекордьор на 400 м, както и Васил Янкулов – национален състезател на препятствени бягания. Те ми даваха ценни съвети, тъй като много често тренирах заедно с тях. След приключване на лагера, взех участие на републиканските юношески състезания, които се проведоха в София. Събрал по-голям опит вследствие съветите на Матикиян и Янкулов, по време на шампионата поставих първия си национален рекорд за юноши на 200 м - 22.4 сек.
През 1953 г. бях приет за студент в Националната художествена академия и започнах редовни тренировки с Филип Войводов – преподавател по физическо възпитание в Академията.

Той е първият и единствен мой треньор - всичките си спортни успехи дължа н него.  Членувах и се състезавах от името на студентското дружество „Академик”.
От есента на 53-а започнах за първи път системна целогодишна спортна подготовка, ръководена от треньор. Войводов беше много взискателен, държеше на дисциплината и най-вече - на редовното участие в тренировъчните занимания, отсъствието от тях беше невъзможно. След учебни занимания разделях останалото време за учение и тренировки. През следващата 1954 г. на студентското първенство постигнах добри резултати - на 100 м 11.1 сек и на 200 м 22.2 сек и бях включен в националния отбор.

-Кога постигна най-добрите си резултати?
- През 1955 г. първото ми  международно състезание беше двустраната среща ГДР - България в град Ерфурт. Тя се увенча с голям успех. В щафетното бягане 4х100 м заедно с Стефан Иванов, Михаил Бъчваров и Ангел Гавраилов поставихме нов национален рекорд – 42.3 сек.
През август същата година стартирах на международен студентски турнир в Загреб, в който участваха много известни състезатели – световният рекордьор на 100 м Айра Мърчисон и европейският шампион на 400 м Ардалион Игнатиев. С Игнатиев на 24 август бягахме в една серия и аз поставих нов национален рекорд на 400 м – 48.6 сек - само десет дни след като бях навършил 20 години. През месец октомври в София участвах при поставянето на два нови рекорда на 4 х 100 м – 42.1 сек и 4 х 400 м – 3.17.9 мин. През същата тази 1955 година постигнах и лични рекорди в късия спринт - на 100 м 10.7 сек и на 200 м - 21.7 сек.
През 1956 г., пак с щафетата 4х100 м, направихме още два национални рекорда – първия в София – 41.9 сек, а втория в Белград на Балканските игри – 41.7 сек, където заехме първо място. Първият път съставът по постове беше Ангел Гавраилов, Михаил Бъчваров, аз и Ангел Колев. Втория път си ме „пратиха” на първи пост (нали имах светкавичен старт) след мен Бъчваров Гавраилов и Колев довършиха победата и рекорда.

През 1956 г. имам и един интересен и забавен случай. Председателят на гръцката федерация по лека атлетика Димитриядис, който дълги години е живял в България, лично покани мен, Митко Хлебаров, Мишо Бъчваров и Любо Гургушинов да участваме в атлетически турнир в Гърция. Пътувахме с влак до Кулата и, след като преминахме границата,  във вагона останахме само ние четиримата. На гръцка територия се качиха двама цивилни, които се настаниха в съседното купе - не говорят с нас, само ни наблюдават и следят всяко наше движение - явно това бяха полицаи! Спираме в Солун късно вечерта, влакът има престой 3 часа. Четиримата слизаме на перона да се раздвижим и да потичаме. Разбягахме се в различни посоки, ченгетата не знаят какво да правят и на края се включиха в нашето бягане! Със смях се прибрахме във влака,  събрахме се в едно купе и до Атина на комбиниран българо-гръцко-английски език станахме приятели!

- Кога започна да рисуваш?
- В прогимназията учител по рисуване ни беше г-жа Рускова, която ми даде първите уроци по рисуване. Занимаваше се с мен извън часовете, даваше ми указания как да скицирам портрети и ме напътстваше при изготвяне на училищни стенвестници. В къщи правих скици-портрети на баба, дядо, мама и татко, даже и на съседите.
В гимназията мой учител по рисуване беше Кипро Николов, който беше художник-живописец, участвал в редица изложби и със собствено работно ателие. Той бе този, който ме въведе и запали за изкуството. При него получих знания за използването на боите и се запознах с основите на живописта. Той ме насочи да следвам Художествена Академия и се зае с подготовката ми за приемните изпити.

- Има ли в семейството някой свързан с изкуството?
- Сред преките ми роднини баща, майка, дядо и баба - няма такива. Дядо ми Софроний е родом в Дебър, Македония. Разпитвал съм го и ми е разказвал  за нашия род. Неговият прадядо е бил от известен род в Дебър – Филиповци. Той бил много известен резбар и заедно с двамата си братя са направили много иконостаси на църкви и манастири. Може би оттам имам някакво генетично наследство!

- Как мина студентството ти?
- През 1953 г кандидатствах в Художествената Академия и бях приет за студент. Проф. Марко Марков - много известен  склуптор - водеше специалността „Скулптура”. Курсът по рисуване пък водеше проф. Борис Митов, един от най-известните портретисти у нас. 
Професор Марков ме въведе и усъвършенства в скулптурата. Всички постигнати успехи дължа на това, на което ме научи. Още като студент спечелих един конкурс – „Фонтана” пред входа на „Аязмото” в Стара Загора.
Една закачлива подробност при неговото проектиране - по форма „Фонтана” е кръгъл, а във водата симетрично са разположени четири жаби и от устите им пръска водна струя. При проектирането в ателието  бях взел за „модели” четири жаби, които поставих в един буркан. Колегите ми оказваха съдействие, като ловеха мухи и ги храниха повече от 3 седмици – колегиална помощ! Димпломната ми работа беше на спортна тема, като атлет с композицията  – „Дискохвърляч”.

- Къде и какво работи след завършването?
- През 1959 г завърших Академията и станах художник на свободна практика от 1959 до 1964 г. През 1961 г спечелих ІІ награда на І-та младежка изложба с композицията – „Борци”, откупена от Русенската галерия. След това бях приет за член на „Съюза на художниците в България”. През 1964 г., след конкурс бях приет за преподавател във ВИАС - катедра „Рисуване и моделиране” към Архитектурния факултет. Преподавах моделиране, което се изучава от І до ІV курс и е предмет, който дава знания на студентите по архитектура за моделиране на формите в пространството, което подпомага пластичните решения на архитектурния проект. През 1974 се хабилитирах за „Доцент”, а през 1982 г получих научното звание  „Професор”. От 1985 г. съм ръководител на катедра  „Рисуване и моделиране”.

- Кои склуптури са ти най-мили и значими?                                                              
- Двете ми най-любими скулптури  са: „Пиета” – която е в  „Националната художествена галерия”;  „Леяра”– която е в „Мидделхайм музеум”, Антверпен Белгия. Имам творби в чужбина : В колекция и музей „Петер Лудвииг” в Аахен /Германия/ - композиция „Почивка”, в колекция Юго Вутен – Белгия – композиция „Борци”, композиция „Книжовник” - Индия, композиция „Хърделист” - Русия. Имам представяне и в Япония, Франция и САЩ. Най-мащабните творби у нас са: „Паметник 1300 години България” (пред НДК), ”Паметник на съпротивата”, паметник „Тервел”, „Паметник на изгорелите войници” и др.

- Нещо за твоето семейство?
- Преди години почина съпругата ми - мир на праха й! Сега сам се радвам на двете си деца - Леда и Камен и най-вече на двете внучки - Мария и Валентина, които са моята радост и гордост! 

- Вальо, последният ми въпрос – „На какво те научи спорта”?
- Спортът ме научи на уважение и приятелство, създаде ми широта на мисълта, амбиция да разреша поставената си задача и да бъде борбен. Спортният дух и сега не ме напуска!


BGAthletic.com




Последни новини Най-четени
Архив
Ноември 2018